Но това би означавало да напусне шоубизнеса.
Това би означавало да признае, че баща му, онзи безгръбначен подмазвач, е бил прав. Че братята му са били прави, както и майка му. Всички те твърдяха, че няма да успее като Актьор. Това би означавало да падне на колене пред дядо си — стария копелдак, който все още оглавяваше „Синтек“, както изкуфял дракон пази планината си от злато — и да го моли за възможност да се докаже като истински Шанкс.
Макар и да презираше семейството си, това не му пречеше да използва кастовите си връзки, за да оказва натиск върху Съвета по планиране. Беше ги подчинил напълно; все пак те бяха просто групичка дебелогъзи Администратори. Но дори и да получаваше по-чести и по-мащабни Приключения, той все пак не можеше да разполага с такъв рекламен бюджет — съответно с такава огромна публика — както Каин.
По ирония на съдбата именно човекът, който беше отговорен за успеха на Каин, бе дошъл при Ламорак с план и предложение. Артуро Колбърг.
— Направи само едно малко нещо за мен — беше казал той. — Вкарай малко пикантност в анханската операция на Палас Рил така, че Каин да поиска да се намеси, и аз ще се погрижа за теб, както се погрижих за него. Аз го направих такъв, какъвто е сега, но той ми създава все по-големи проблеми. Мога да те издигна до неговото ниво и ти няма да се отнасяш към мен и към Студията с неуважение. Ще знаеш как да ми се отплатиш — с лоялност, със смелост и чест…
И ако Каин разбереше с какво всъщност се занимава Ламорак, ако узнаеше, че той подпомага кариерата на Палас с риск за собствения си живот — та погледнете крака му, вижте как беше измъчван почти до смърт, защото полагаше всички усилия да превърне едно скучно, досадно Приключение в нещо вълнуващо и запомнящо се — ами че Каин щеше да му благодари. И двамата щяха да му благодарят. Но вместо благодарност Палас бягаше с проклетите си токали и си мечтаеше за съпруга си, а Каин искаше да го убие и да се нахрани с кървавите парчета месо от тялото му. Всичко беше толкова нечестно…
Но той знаеше как да си върне на тях, знаеше как да си отмъсти за това, че са го изкарали такъв смотаняк — чрез магия. Тя беше важната в момента; така щеше да ги накара да съжаляват за проявеното неуважение. Ламорак беше по-добър адепт, отколкото подозираха двамата, и смяташе да използва скритите си умения, за да се погрижи веднъж завинаги всеки да си получи заслуженото, и най-вече той самият.
А когато всичко свършеше и той се върнеше на Земята, кариерата му щеше да се устреми напред с главозамайваща скорост.
Той не можеше да мисли твърде много за това, за образите и фантазиите, че най-накрая ще получи уважението, което заслужава — те бяха твърде прилепчиви и го отвличаха от текущите му задачи. Затова той ги складираше внимателно в дъното на съзнанието си, без да им придава форма и детайлност. Те се промъкваха във всичко, което вършеше или мислеше, и му шепнеха разтапящи сърцето мили думи — леки призрачни шепоти, които Ламорак никога не анализираше, защото не можеше да си позволи да се вслуша достатъчно внимателно в тях, за да ги разбере.
Те шепнеха, че времето на Каин е отминало, че е ред на Ламорак да се изпъчи напред и да заеме мястото му. Те шепнеха, че всъщност Палас само го е използвала и че дори любовта, която се преструваше, че изпитва към него, ще изчезне без следа, щом бъдат прехвърлени обратно на Земята и Шана влезе в Приключението на Каин. Те шепнеха, че Каин лъже: Палас не е офлайн. Това беше абсурдно. Той просто ревнуваше, защото звездата му залязва, докато нейната е във възход. Каин се опитваше да унищожи Приключението на Палас, докато Ламорак полагаше такива усилия, че да го направи велико.
И накрая най-упоритият шепот, най-нерационалният, който беше заровен най-надълбоко: двамата работят заедно против него. Каин и Палас са замислили целия този фантастичен план, за да го накарат да се изложи, да го унизят пред целия свят и да унищожат последния му шанс за щастие.
Всички тези шепоти се комбинираха в едно могъщо чувство за справедливост — убеждение, че той е обмислил всичко и сега действията му са не само необходими, но и единствено правилни.
Той бе започнал да решава „Проблема Каин“, както го наричаше, предишната нощ, след като двамата с Палас се бяха върнали заедно от съвещанието им. След като Ламорак се настани в гнездото си, а Палас отиде накъде да размишлява насаме, Кралят на Кант се беше изкатерил при него и бе започнал да го разпитва за Каин с небрежен тон.