Изчезна всякакво подобие на разум; остана само последното му инстинктивно желание да нарани нещото, което го убиваше, последният му опит да остави някаква следа след себе си, преди да настъпи смъртта.
4.
Един от Котките се наведе над мъртвия плъх и втренчи замъгления си поглед в намаслената хартия, преди да разреже кожените върви, които я придържаха към тялото на животното. После я огледа на слабата утринна светлина.
— Това пък какво трябва да е?
Останалите Котки се събраха около другаря си.
Той разгъна хартиеното руло и прочете:
Смешника Саймън ще изпрати днес актирите с една речна баржа от доковете на Индустриалния парк. Шапка от сребърната мрежа върху главата ти ще неутрализира заклинанието, което ги скрива.
Очите му се разшириха и сърцето му се разтуптя ускорено.
— Къде е графът? — извика той. — Кой знае къде е прекарал нощта граф Бърн?
Вместо да му отговорят, останалите го засипаха с въпроси. Какво пише на хартията? За кого е предназначено? Кой го е изпратил? Той размаха хартията над главите им.
— Някой отново ни предава Смешника Саймън в ръцете — този път не трябва да се проваляме! Препуснете до Първата кула! Заповядайте им да приготвят противокорабните мрежи — и намерете графа!
5.
Закуската на Тоа Сител беше прекъсната от един задъхан паж, който го уведоми, че трябва веднага да се яви при императора.
Нямаше нужда да пита за местонахождението на Ма’елкот; по това време императорът неизменно се намираше в Малката бална зала и работеше върху Великата творба. Изкуството, както обичаше да казва той, се твори най-добре от зори до обяд, като се черпи сила от изгряващото слънце; следобед енергията намалява и изкуството започва да черпи от силата на твореца, за да замести онова, което би трябвало да получи от изчезващото слънце.
Влизайки в Малката бална зала, Тоа Сител установи, че Бърн е вече там. Графът беше облечен с бойната си униформа, прилепнала туника и изкърпени панталони от ягодовочервен шевиот. Откраднатият от Ламорак меч беше преметнат през рамото му. Вместо обичайния му махмурлук, който го мъчеше по това време на деня, Бърн изглеждаше отпочинал и готов за действие. Блясъкът в очите му говореше за вълнение, което при него се появяваше само при очертаваща се възможност за клане.
Императорът стоеше зад него, до ръба на котела; кървавочервената му пола бе покрита със съхнеща, напукана глина. Той беше бос и гол до кръста, както винаги когато работеше тук; зачервен от горещината, излъчвана от въглените. Когато протегна ръка към Тоа Сител, мускулите под кожата му изпъкнаха като огромни камъни.
— Ела, херцоже мой. Какво ще кажеш за това?
Той тикна в ръката му сгънат лист хартия, но погледът на Тоа Сител беше привлечен от манекена, който се поклащаше леко в замъгления от парата въздух, забравен над врящата глина в котела.
Фигурата беше на Каин, отново на него; предишния ден Ма’елкот беше посветил цялото си време на своята Велика творба, опитвайки се да впише Каин в гигантската скулптура пъзел; той беше изпробвал най-различни пози и изражения, но накрая винаги оставаше недоволен. Сега сигурно опитваше някаква нова стратегия, защото фигурата на Каин беше доста по-голяма, може би достигаше височина от около седем фута, почти колкото статуята на самия император.
Тоа Сител се намръщи. Това му се стори донякъде като богохулство, макар да не можеше да разбере откъде се бяха появили тези чувства. Прагматик по природа, той отдавна бе приел неспособността си да разбира изкуството, но го притесняваше това, че за толкова кратко време Каин е започнал да заема толкова централно място в мислите на императора.
Тоа Сител погледна надолу към хартията в ръката си и прочете съобщението за намерението на Смешника Саймън да изведе актирите от града и за нуждата от сребърна мрежа.
— Кой го е написал?
— Ламорак — отвърна напрегнато Бърн. — Познавам почерка му.
— Пфу.
Тоа Сител обърна хартията от другата страна. Листът беше празен. Той сви рамене.
— Не ми изглеждаш изненадан.
Тоа Сител си позволи лека усмивка.
— От известно време знам, че Ламорак е източникът ти на информация за Смешника Саймън, допреди да бъде заловен. Но останах с впечатлението, че между вас е имало някакви, хм, разногласия. Чупенето на крака му, нареждането да бъде измъчван до смърт — това не са признаци за близки отношения.