Когато се върнеше в Анхана, щеше да обясни отоците с удрянето в стените по време на падането му в Шахтата. Това беше добро оправдание; медиите вече му бяха повярвали, както и медицинските лица, които обработиха раните му.
Той се взираше в струйките вода, стичащи се по стъклото на прозореца, сякаш в тях можеше да прочете бъдещето си. „Като че ли винаги вали, когато идвам тук“, помисли си той.
— Не виждам какво още може да направи — рече Хари. — Дори допусна медиите в болничната ми стая — налазиха ме в момента, в който отворих очи. В таксито, по пътя насам, не можах да открия канал, по който да не тече материал за мен. Ако не пускат някой от записите ми, излъчват интервю с някое от медицинските лица или пък канят някой пенсиониран Актьор, който да анализира шансовете ми във финалната схватка с Бърн, или някой от Маркетинговия отдел на Студията говори за рекордните предварителни поръчки за кубове, или някой друг задник твърди, че знае нещо за „повредата в прехвърлящата апаратура на Уинстън“.
Той притисна юмрук към стъклото и се облегна на него, оглеждайки набръчканата кожа между показалеца и палеца си и дебелите мазоли на кокалчетата.
— Някакъв тип в Чикаго успял да се сдобие с интервю с родителите на Шана. Те, нали знаеш, те… — Той се прокашля, опитвайки се да прогони дрезгавината в гласа си. — Алън и Мара не могат да си намерят място. Нямат право на безплатното директно свързване, което се полага на близките роднини, защото това е мое Приключение, а не на Шана. Те са Търговци, не могат да си позволят директна кабина. Мамка му, можех да им дам пари, но изобщо не се сетих, а те са твърде горди, за да ми поискат… Та този чикагски задник събира дарения, организирал е световна кампания, за да пусне семейство Лейтън онлайн за останалата част от Приключението ми. Твърдят, че се справял добре — което ме кара да се чудя кой ли ще задържи допълнителните пари.
Щом успя да се отърве от медийната лудост в лечебницата на Студията, Хари дори не си направи труда да отлети до Аби; той знаеше отлично, че пред нея ще е тъпкано с новинарски екипи. Марк Вило не отговаряше на обажданията му — беше напуснал Студията предишната вечер, докато Хари все още лежеше в безсъзнание в лечебницата. Хари предположи, че сигурно е извадил късмета с Доул и сега вероятно се въргаляха в постелята. А и единственото, за което Вило можеше да му послужи, бе да го отърве от пресата. Хари не можеше да говори откровено с него, не можеше да му каже всичко онова, което отчаяно желаеше да разтовари от сърцето си.
Много от тези думи, от тези мисли бяха опасни; искаше да каже неща, които биха довели до киборгизирането му, ако бъдеха повторени пред социалната полиция. Вило не можеше да го защити, а и Хари не би поставил патрона си в такова положение.
Затова отиде на мястото, което винаги бе отворено за него, при единствения човек, който можеше спокойно да изслуша всичко, което искаше да каже. Отиде в социалния лагер „Бюкянън“, където нищо от онова, което щеше да каже, нямаше да бъде записано, нито дори чуто, и изля душата си пред лудия си баща.
— Как е успял да подреди всичко толкова добре? Дали вече го е бил планирал, когато е изпращал Ламорак да я предаде? Или още когато я е пращал на нейното Приключение? Откога е започнал да го обмисля? Още от Тоа Фелатон? Какво го интересува повече — да елиминира Ма’елкот или да вдигне рейтингите?
Дънкан Майкълсън лежеше отпуснат в леглото и слушаше Хари в мълчание, нарушавано единствено от стържещата му кашлица. По челото му пулсираха вени и както винаги Хари не можеше да разбере дали Дънкан е схванал нещо от приказките му, докато мъжът не произнесе:
— Има ли… има ли значение?
Хари погледна към бледото, призрачно отражение на баща си в набразденото от дъждовни струи стъкло.
— Не, предполагам, че няма. И в двата случая съм мъртъв.
— Не… — Дънкан се закашля остро, конвулсивно, устата му се напълни с храчки. Хари се приближи до него, разхлаби каишите, които стягаха китките му, и извади една хартиена кърпичка от джоба си, за да може баща му да се изплюе в нея. После внимателно избърса устните му. — … си мъртъв — промърмори с усилие Дънкан. — Ти печелиш…