За кратко тя просто постоя на палубата, наслаждавайки се на слънчевата светлина и свежия вятър. След последната ѝ среща с Котките, два дни по-рано, тя винаги излизаше навън под прикритието на Наметалото, а активирането на менталното ѝ зрение изискваше пълна концентрация на всичките ѝ сетива.
Двамата гребци — братя огрета, огромни прегърбени зверове, високи над осем фута — се бяха облегнали на дългите двайсет и пет фута гребла и гледаха безмълвно към Моста на рицарите. В кабината на щурвала лоцманът — човек, обаче толкова грозен, че във вените му сигурно течеше кръвта на огрило — гледаше втренчено в същата посока, а двете човешки момчета от трюмната група надничаха в процепа между струпаните на палубата сандъци.
Капитанът кимна към високата арка на Моста на рицарите, докато се преструваше, че пали лулата си с дълга дръжка.
— Не само мрежите, лейди. Мисля, че онези там ще ни създават проблеми.
Онези там — Палас едва успя да ги различи, макар да напрегна очите си докрай; капитанът сигурно имаше изключително зрение. Това бяха двама мъже, които стояха по средата на Моста на рицарите, облегнати на каменния парапет. Те оглеждаха реката, а слънцето грееше върху гърбовете им. Проблясъците му ѝ пречеха да определи какво в тях я притеснява толкова много. Единият носеше нещо на главата си, някакъв вид шапка или качулка, или нещо друго…
Малко облаче закри слънцето и в падналата сянка тя успя да види, че другият мъж е облечен с избеляла, покрита с петна червена риза, а над рамото му стърчи нещо като дръжка на меч.
И той като че ли гледаше право в нея.
Побиха я тръпки от главата до пръстите на краката. Тя остана вцепенена цяла една безкрайна секунда, преди да надделее здравият разум. Абсурдно беше той да успее да я различи от такова разстояние, сред струпаните наоколо морски съдове. Но от друга страна, нямаше смисъл тя да се мотае наоколо пред очите на всички.
Сега вече различи и мъжете, облечени в сиви кожи, които се движеха сред докерите и моряците. Те като че ли се появяваха от всички посоки, изскачаха едновременно от вратите и уличките покрай доковете.
— Милостиви Чи’анон — промърмори Палас. — Сигурно са стотици.
После се обърна към капитана.
— Успокой екипажа — каза му тя. — Приеми го просто като поредната инспекция. Аз ще прикрия с Наметалото пътниците, точно както направихме при сутрешната инспекция. Те ще огледат, няма да намерят нищо и ще си заминат.
Той поклати недоверчиво глава и смукна от лулата си.
— Знам ли, лейди. Момчетата ми са добри. Мога да ги изправя срещу екипажа на всяка баржа; мога да ги изправя срещу повечето речни пирати. Но никой не може да ги накара да се опълчат на Сивите котки.
— Няма да се стигне дотам — каза тя и го потупа успокояващо по рамото. — Кажи на момчетата си да се правят на ударени. Ти карай само на „да, господине“, „не, господине“, докато на Котките не им омръзне да чуват гласа ти. Аз ще се заема с останалото.
Тя се спусна през люка обратно в трюма, а капитанът тръгна в обратната посока. Групичките токали я посрещнаха разтревожено, с питащи очи. Тя разпери ръце.
— Просто поредната инспекция. Ще направим същото като преди, нали? Всички трябва да стоят неподвижни и тихи, докато аз ви прикривам с Наметалото. После ще изпратим инспекторите по живо, по здраво. Но най-добре да се подготвим. Нека всички да намерят удобно място и да легнат. Хайде. Ще отнеме само няколко минути; опитайте се да се успокоите. След по-малко от час ще бъдем далеч надолу по реката, в безопасност.
Палас Млъкна и зачака, наблюдавайки как токалите бавно започват да се нагласят. Най-добре беше да легнат на пода; когато правеше нещо толкова сложно, като масово Наметало, всяко внезапно движение можеше да наруши концентрацията ѝ.
Талан седна на стълбите под краката ѝ и потъна в някакво умислено съзерцание, подпряла брадичката си с длан. Тя не беше общувала с никого от предишната вечер, откакто Палас се бе върнала от разговора си с Ламорак и Каин.
Палас седна до нея и промърмори:
— Искам те нащрек и до мен, Талан. Котките са тук.
Талан я погледна безизразно и погледът ѝ постепенно се проясни.
— Моля?
— Котките, Талан. А аз съм изтощена.
Погледът на жената постепенно се изостри.