Котките, които наблюдаваха баржата откъм доковете, не бързаха да атакуват; част от тях бяха подгонили Талан, а останалите нямаха никакво желание да попаднат в пламъците на някое от огнените заклинания на Бърн. Задоволиха се само да стрелят от време на време по нея с арбалетите си. Палас отново извади бойния си жезъл. Беше го скрила под сандъците и сега сряза въжетата, привързващи баржата към брега.
Но как щеше да успее да я придвижи към средата на течението без помощта на гребците? Дори и те да можеха да ѝ помогнат, дали щеше да успее да ги защити от стрелите на Котките, ако Ма’елкот и Бърн продължаха да я засипват с огнени мълнии?
Палас отказваше да се предаде; отказваше да позволи токалите да умрат тук.
В този миг, далеч на запад, по извивката на Моста на рицарите, се появи тичаща фигура с платиненоруса коса и грациозността на чистокръвен жребец; фигура, която се беше устремила право срещу Бърн. Очите на Палас се напълниха със сълзи.
Талан печелеше време с цената на живота си. Палас нямаше да позволи той да бъде изгубен напразно.
Тя отново започна дихателните упражнения, които щяха да ѝ помогнат да задейства менталното си зрение.
„Ще намеря начин.“
10.
Докато Бърн я гледаше как тича, той я разпозна — това беше оная дива кучка, която момчетата му бяха заловили заедно с Ламорак; същата, на която Каин бе помогнал да избяга от донжона. Когато жената се откъсна напред от преследващите я Котки и изчезна в една от уличките, които продължаваха нагоре към града, той удари с юмруци по каменната стена и изруга толкова грубо, че стоящият до него Котешко око потрепна.
Котките се бяха престарали; всеки един от кръвожадните идиоти искаше да участва в убийството. Не бяха оставили достатъчно хора на дока и сега кучката щеше да се измъкне.
Нещо прищрака в главата на Бърн, когато си спомни гладките извивки на мускулите ѝ, златистата кожа на тялото ѝ, изпънато върху масата на майстор Аркадейл. Известно време се бори с изкушението да слезе от моста и лично да се заеме с преследването ѝ. Представи си как я сграбчва в някоя задънена уличка, сам, как я притиска до грапавите тухли на фабрична стена…
Аркадейл я беше дупчил със сребърните си игли; самият Ма’елкот я беше разпитвал с пълната сила на ума си. Единственото, което беше разкрила и на двамата, бе името си.
Бърн не се съмняваше, че на него ще разкрие не само това, но и повече.
Щеше да му разкрие всичко.
Топлината, която се разля в слабините му, едва не го накара да скочи от моста.
Но долу, на онази лодка, се криеше и вражески заклинател с невероятна сила; Бърн нямаше как да знае със сигурност, но се осмеляваше да се надява, че това е Смешника Саймън. Нито той, нито Ма’елкот очакваха проверката на доковете да донесе нещо, но когато онзи Щит се издигна — онова шибано нещо с размерите на храма на шибания Дал’канит — когато издържа срещу три огнени заклинания на Ма’елкот, Бърн вече знаеше, че мястото му е тук. Ма’елкот нямаше да приеме извинения за поредния провал.
Все пак половината докове долу бяха в пламъци; трябваше да хване един или двама актири, за да има върху кого да стовари вината. След всичките огньове, експлозии и битки и след провалените набези от миналата седмица, анханците бяха започнали да се страхуват повече от собственото си правителство, отколкото от актирите.
И онази невестулка Тоа Сител щеше да стои до Ма’елкот и да му шепне в ухото, че Смешника Саймън трябва да бъде предаден на Кралските очи, че е по-добре Котките да бъдат поверени на някой друг, някой по-компетентен…
Не, Бърн щеше да стои на този мост, докато неговите Котки обградят и заловят всички, които се намираха там долу.
Погледът му беше привлечен от проблясък на синьо-бяла сила и лодката бавно се отдалечи от брега. Бърн се усмихна и промърмори под носа си:
— И къде си мислиш, че отиваш, приятелче? — После произнесе по-високо и по-отчетливо: — Ма’елкот.
ТУК СЪМ, БЪРН.
Наистина беше там; Присъствието, потрепващата, жужаща сила, изпълваща всеки процеп в душата на Бърн, граничещият с оргазъм стоплящ трепет, вибриращ в ушите му, разтеглиха устните му в похотлива усмивка.
— Още една огнена мълния.
БЪРН, ЗА ДА ПРОИЗВЕДА ТЕЗИ МЪЛНИИ, ИЗВЛИЧАМ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО СИЛА ОТ ЛЮБИМИТЕ МИ ДЕЦА. САМО ПРЕДИШНАТА ОТНЕ ЖИВОТА НА ОСЕМ ОТ ОТСЛАБЕНИТЕ МИ ДЕЦА. ИЗПОЛЗВАЙ ГИ МЪДРО.