— Добре — процеди той през зъби, замаян от могъществото. — Щом трябва. Нуждая се от тях, Ма’елкот, те се измъкват.
МНОГО ДОБРЕ.
Жуженето утихна, премина в мека топлина и като че ли го издигна на пръсти. Котешкото око, който стоеше до него, отстъпи дискретно встрани. Бърн усети мъничките пламъчета да пъплят по кожата му, пламъчета, които не го изгаряха, а го галеха като пръсти на любовница. Баржата продължаваше да се поклаща на мястото си; беше се отдалечила само на няколко инча и около нея не се забелязваше никакъв Щит. Бърн издигна единия си юмрук към небето и протегна другия в посока към баржата.
— Даааа — изсъска той, събирайки цялата си сила за този последен миг на сексуално удоволствие. — О, да…
— Милорд графе!
Резкият вик на Котешкото око привлече погледа му и той едва успя да задържи удара. Котешкото око сочеше на север, покрай Пътя на благородниците, който отделяше Индустриалния парк от Града на пришълците.
По него тичаше насам онази дива кучка.
След нея се появиха десетина Котки, които я преследваха. Пред очите на Бърн четирима от тях се отделиха от групата, спряха и стреляха с арбалетите си. Дивата кучка като че ли беше ясновидка — тя отскочи встрани точно толкова, че да пропусне стрелите покрай себе си. Без да спира, без дори да забавя крачка, тя продължи да тича напред и дори шестте Котки зад гърба ѝ, които не бяха спрели, за да стрелят, започнаха да изостават.
Силата запулсира в гърдите му и той вдигна юмрук, за да запрати огнената вълна по улицата и да изпържи кучката в собствения ѝ сос. Но Пътят на благородниците беше пълен с граждани, които се бяха струпали страхливо покрай магазините, ала не си тръгваха, а продължаваха да наблюдават; неколцина се бяха скупчили около две или три тела, които сигурно бяха улучени от заблудени стрели и лежаха отпуснати на улицата. А Ма’елкот адски се вбесяваше, когато страдат невинни граждани.
Моментното му колебание, породено от тази гледка, и последвалите размишления, му струваха изстрела. Тя вече тичаше по дългата извита арка на Моста на рицарите, а зад нея, буквално на огневата му линия, се виждаха преследващите я Котки.
Бърн хвърли един бърз поглед към баржата. Не се виждаше никакъв Щит — вражеският заклинател сигурно лежеше в безсъзнание след разбиването му — а Котките се приближаваха предпазливо, на прибежки. Щяха да достигнат баржата, преди той да успее да се отдалечи от дока. Защо да не си достави удоволствие?
Той се обърна към Котешкото око.
— Хвани я, Микли. Не я убивай, просто я хвани.
Котешкото око се усмихна през сребърната си мрежа и извади меча си.
— С удоволствие, милорд графе.
Той свали качулката от главата си и въздъхна доволно.
После пристъпи в средата на моста, очаквайки приближаването на момичето, и леко присви колене, навеждайки се напред. Микли беше превъзходен фехтовач; бърз като мълния, той удряше винаги право в целта. През последните няколко месеца Бърн лично наблюдаваше тренировките му. Той не се съмняваше, че Микли ще изпълни съвсем точно заповедите му.
Дивата кучка дори не забави ход. Тя се носеше към него с такава скорост, сякаш се канеше да го събори на земята. В последната секунда Микли отскочи встрани и замахна с плоската страна на меча си към врата ѝ, за да я просне набързо на земята. И отново почти ясновидските ѝ рефлекси я спасиха — тя се хвърли на земята, претърколи се през глава и скочи отново на крака, с гръб към Микли, само на няколко крачки от Бърн.
Ухили му се с безумна усмивка.
— Първо него — рече тя на Бърн, а в теменужените ѝ очи гореше маниакален пламък. — После теб. Не мърдай оттук.
— И да пропусна зрелището? — отвърна Бърн, усмихвайки се в отговор, без да сваля очи от нейните, за да не я предупреди за Микли, който бързо се приближаваше към гърба ѝ. — За нищо на света.
Тя вдигна ръце, сякаш за да покаже на Бърн двата ножа, които държеше с остриетата надолу, покрай ръката ѝ. После рязко се извъртя и замахна към крака на Микли, който се бе засилил да я изрита странично в гърба.
Ръката с притиснато към нея острие парира ритника, но ножът се плъзна по вшитата в кожените панталони на Микли метална мрежа. Той замахна косо към шията ѝ, но девойката отби удара с лявата си ръка и прикрепения към нея нож. Същевременно тя замахна и прихвана китката на въоръжената му ръка. Успя да изтръгне меча му с едно бързо завъртане и блъскане с лявата ръка, но това не ѝ се размина безнаказано; Микли беше твърде опитен, за да се опита да задържи меча си. Той просто го пусна и ѝ нанесе силен удар с лакът в главата.