Тя пое удара, завъртя се заедно с него и се хвърли на земята; протегна бързо крака, оплете глезените на Микли и той също падна. Докато се извиваше, за да смекчи падането с претъркаляне, дивата кучка замахна назад и заби с всичка сила ножа си в основата на черепа му.
Оръжието проникна навътре със силно хрущене; тя го завъртя рязко, разрязвайки сухожилията и костите, и прекъсна гръбначния стълб на Микли.
Той се сгърчи на земята и потрепна няколко пъти, стенейки „Не… не…“, докато погледът му бавно помръкваше.
Бърн наблюдава сцената неподвижно още няколко мига. После се отблъсна от стената и посегна над рамото си, за да извади Косал.
— Знаеш ли, момиченце, започвам да си мисля, че може би си достатъчно добра, за да потанцуваш с мен.
Тя пъхна ножовете обратно в колана си, сграбчи меча на Микли и се изправи. После побутна трупа с върха на обувката си.
— Предполагам, че той щеше да се съгласи с теб, ако имаше възможност. Както и последните ми четирима партньори за танц, долу в лодката.
— Петима? — рече Бърн и повдигна вежди, преструвайки се на впечатлен. Кръвта забушува във вените му, сърцето му заби с безумна скорост, топлината в слабините му се засили. Той измъкна Косал от ножницата на гърба си и едва тогава активира магията му, стискайки го за дръжката. Миг по-късно жужащото му вибриране отекна в ръцете и зъбите му. — Пет от момчетата ми само днес?
Тя погледна оръжието му с уважение, но не и с изненада — сигурно вече знаеше за него. Кимна към останалите Котки преследвачи, които тъкмо достигаха средата на моста.
— Искаш ли да се пробвам за десет? Петнайсет? Искаш ли да се обзаложим, че мога да ги убия всичките?
Бърн поклати глава и ги спря с вдигане на ръката си.
— Ти вече си наясно, че няма да слезеш жива от този мост — рече бавно той с натежал от похот глас. — Затова не просто ще те убия. Предполагам, че вече си готова за това. Вместо това ще те изчукам. Точно тук, насред моста, пред очите на всички. Ще те провеся над оная стена и ще те изчукам. И като приключа, ще се изреди… — той кимна към чакащите Котки — всеки един от тях. После, ако все още си жива, може пък да те дадем на някой от минувачите. По моста има голямо движение. Какво ще кажеш за това?
Тя сви рамене безгрижно.
— Първо ще трябва да ме победиш.
Той повтори движението ѝ.
— Да, добре. Знаеш ли, така и не разбрах как ти е името.
— Не виждам причина да ти го казвам — отвърна тя. — Няма да живееш достатъчно дълго, за да се наложи да го използваш.
— Давай, тогава — рече той. — Когато…
Тя скочи към него и замахна с меча си към гърлото му толкова бързо, че графът едва забеляза движението на острието. Той не се опита да го отбие, само премести Щита си така, че да предпази мястото, където се свързваха шията и рамото му. Мечът на Микли иззвъня така, сякаш беше ударил метал, и очите ѝ се опулиха.
Той премести Щита в ръката си и сграбчи острието ѝ. Тя се опита да го издърпа, да пререже пръстите му, но магически подсилената му ръка го държеше толкова здраво, сякаш бе забито в камък. Бърн се засмя и резна ръката ѝ с Косал. Тя пусна меча си тъкмо навреме, за да спаси ръката си, след което отскочи назад и се претърколи по-надалече от него. Когато се изправи на крака, жената го зяпна с ококорени очи и маниакалната самоувереност, изписана в тях, постепенно започна да се стопява.
Бърн подхвърли меча ѝ във въздуха и го разряза на две с едно замахване на Косал. Парчетата иззвъняха върху каменния мост.
— Кажи ми — рече Бърн с най-мекия си, най-мазен глас, — дали пък не започна да осъзнаваш, че си направила грешка?
11.
Преминала в режим на ментално зрение, Палас премисляше и отхвърляше различните варианти със скоростта и безстрастността на компютър. Нужни ѝ бяха само секунди, за да разбере без никакво съмнение, че не може да направи нищо, за да спаси токалите — и екипажа на баржата, за който също бе отговорна — от този капан.
Просто не можеше и това е. Нито едно заклинание, никой номер, никаква сила, каквато имаше или някога бе имала, не биха могли да ги спасят. Ала тази мисъл не я изненада, нито я изплаши или натъжи — реакцията ѝ беше точно противоположната.
Тя се почувства спокойна и свободна — такова усещане за пълна свобода човек изпитва само пред лицето на смъртта.
Парализиращият страх щеше да се появи в случай, че ѝ оставаше само един шанс, една-единствена възможност да избяга, ако всичко се получи както трябва. Щеше да е още по-зле, ако имаше избор между две възможности, еднакво безнадеждни; тогава щеше да изпадне в ужас да не би да направи грешка, струваща живота на всички, които се беше заклела да пази. А липсата на каквито и да е възможности ѝ даваше пълната свобода да действа спонтанно, без да се бои от последствията.