Доул се появи иззад усукания ствол на една висока до коленете ѝ хвойна, облечена със свободна дреха в зелено и кафяво, и извика сърдечно:
— Маркъс! Насам!
Едва тогава Хари забеляза, че терасата, на която стояха всички, е оформена като японска градина. Грижливо култивираните храсти джуджета обграждаха купчина цветни камъни и чудновато ручейче, което сигурно се захранваше от подземни помпи.
Доул им махна с ръката си, в която държеше зацапани градински ножици.
— Един от моите проекти — извика тя, сочейки с ножиците градината около себе си. — Какво мислите?
Хари отново тръгна след Вило; раните му го караха да се движи вдървено и бавно. Той се заслуша мълчаливо във възторжените излияния на патрона си по повод на градината. Накрая Вило седна на скалата до Доул, която отново коленичи на земята, за да подреже едно храстче. Бизнесменът се настани колкото се може по-близо до нея, като се стараеше да не я обиди с някое неочаквано докосване. Хари остана на почтително разстояние и зачака покана да говори.
Бузите на Доул пламнаха от хвалебствията на Вило и тя махна срамежливо с ръка.
— Нали знаеш, човек трябва да се занимава с нещо. Работата те прави щастлив, нали така… Никога не съм разбирала защо моите Работници толкова я ненавиждат. Шоумен — каза тя и махна с ръка на Хари да се приближи. — Какво мислите за градината ми?
„Все едно си бръкнала с пръст в окото на това място“, помисли си Хари, но отвърна почтително:
— Целият ви дом е една градина, госпожо Незаета.
— Ах, колко дипломатичен. Ела, седни при нас. — Когато Хари, превъзмогвайки болката, се настани до Вило, тя продължи: — Приключението ви е изключително забавно, Шоумен. Ще го продължите утре сутрин, нали? Да, и съм сигурна, че Маркъс отново ще ме покани в кабината си; очаквам с нетърпение успешната развръзка. Нали знаете, че ужасно се притеснявам за Шана.
— Да, мадам — отвърна Хари. — Аз също.
„Малка крачка към светлината“, помисли си той.
— Не съм сигурен дали ще ми позволят да успея — продължи той. — Това е, ъъъ, това е причината да помоля за разговор с вас.
— Нима? — рече тя, повдигайки учтиво вежда.
— Да, работата доста се е закучила — намеси се Вило. — Особено след като Бърн разполага с магическа сила и с меча, и така нататък. По какъв начин възнамеряваш да се справиш с него?
Хари поклати глава.
— Не става дума за Бърн. Надявам се изобщо да не ми се наложи да се занимавам с него. Говоря за Студията. Те искат Шана да умре. Щяла да се получи по-добра история.
— Хари…! Мили боже! — възкликна Вило, задавяйки се с пурата си.
— Шоумен — изрече мрачно Доул, — това е много сериозно обвинение. Ако наистина е така, това сериозно ще навреди на бизнеса им. Ако го повторите на публично място, може да ви понижат в каста за оклеветяване на корпорацията.
— Дори ако е истина?
— Особено ако е истина. При оклеветяването на корпорациите истината не е защита. Освен това според мен едва ли…
— Тази техническа неизправност — прекъсна я отчаяно Хари, — поради която бях издърпан снощи, не е никаква неизправност. Научих го лично от Колбърг. Бях на косъм от спасяването на Шана, а те ме върнаха обратно. Нарочно. Самият Колбърг е натиснал бутона.
— Не мога да повярвам, че чувам това — каза Вило, свивайки ръцете си в юмруци. — Не разбираш ли, че току-що ми разкри законна корпоративна тайна? Имаш ли представа колко компрометиращо е това? Сега ще трябва да те докладвам или ще бъда обвинен в съучастничество…!
— О, Маркъс, я сядай долу — сопна му се Доул. — Успокой се. Нищо от онова, което беше казано тук, няма да излезе навън.
— Забелязах — обади се Хари, — че не казахте, че не ми вярвате.
— Аз, ъъъ… — Вило се размърда смутено и накрая отново седна на камъка си. — Добре, мамка му — извини ме, Мая. Всички знаят, че Студията пипа тук-таме, така да се каже, за да направи Приключенията по-вълнуващи.
— И това е напълно законна бизнес практика — посочи Доул. — Шана е сключила договор със Студията, както и вие, Шоумен. Ако законният им бизнес изисква да ви изпратят на смърт, договорът им дава това право. Не е по-различно от това, аз да наредя на някой от моите пилоти да навлезе в буря; ако загине, то това е просто трудова злополука и аз не нося наказателна отговорност за това. Всички оплаквания трябва да бъдат отнесени до гражданския съд.
— Всичко това ми е известно — рече Хари. — Знам, че законно не мога да направя нищо, за да им попреча да правят с нея каквото пожелаят. Затова дойдох при вас. Знам, че ви е грижа за Шана. Дойдох да ви помоля — да падна на колене, ако е необходимо — да се застъпите за нея.