Обектът на техните молитви беше доста зает тази сутрин. Той беше решил да не прекарва утрото в занимания върху Великата творба; вместо това крачеше напред-назад покрай окървавения каменен олтар в Желязната стая.
Част от кръвта по олтара беше съвсем прясна; беше изтекла от превръзките върху раната на Палас Рил, която лежеше просната върху камъка.
Разпитът напредваше наистина бавно; Аркадейл не беше в състояние да работи, а Ма’елкот чувстваше, че не би могъл да повери това деликатно дело на никой от учениците си.
На неговите собствени методи може би не им достигаше елегантността и изтънчеността на изкуството на Аркадейл, но императорът смяташе, че това нямаше да окаже влияние върху ефективността им.
2.
Тълпата представители на нисшите касти се юрна към желязната порта на Студията и отстъпи назад като вълна, ударила се в дига. Броят на фанатичните почитатели непрекъснато нарастваше — удвоявайки, утроявайки рекордната бройка, очаквана от Студията. Те се тълпяха рамо до рамо в алеята, а краят на колоната достигаше до стените на далечните сгради. Един въодушевен охранител, изкатерил се на върха на портата, осветен от лъчите на изгряващото слънце, съобщи по комуникатора си, че пристигането на Каин се очаква от над два милиона души.
Това беше само леко преувеличение — охранителят не беше надценил големината на тълпата кой знае колко.
Всички те щяха да останат разочаровани — Каин вече беше вътре.
Окървавените му черни кожени дрехи бяха свалени внимателно от потрошеното му тяло в лечебницата на Студията и бяха прибрани за през нощта в камерата, поддържаща нормалното за Отвъдие поле. Точно там Колбърг намери Хари, който беше дошъл с такси доста преди разсъмване.
Камерата осигуряваше почти пълно усамотение. Дебелите ѝ стени бяха абсолютно звуконепроницаеми, а леко променените физически закони, които действаха в полето ѝ, изключваха подслушването с помощта на каквато и да е електроника.
Преди да влезе в камерата, Колбърг остави двама въоръжени охранители Трудоваци на входа и взе други двама със себе си. Нареди им да държат енергийните си оръжия заредени и да стрелят без предупреждение срещу Майкълсън, ако той покаже и най-леко намерение да го нападне.
Актьорът беше станал неуправляем и всички предохранителни мерки, взети от Колбърг, се основаваха на подозрението, че при първия удобен случай Майкълсън ще се нахвърли върху него. Предишната вечер Колбърг беше направил грешката да се озове на огневата линия; беше се спасил от нараняване единствено благодарение на прикритието на масивното си бюро. Нямаше никакво намерение да повтаря тази грешка.
Най-сигурно беше, разбира се, да избягва напълно контактите с Майкълсън, да изпрати някой друг, който да му предаде инструкциите, но Колбърг знаеше много добре, че най-безопасният вариант невинаги е най-добрият. Инструкциите, които трябваше да предаде, бяха от деликатно естество; колкото по-малко хора знаеха за това, толкова по-добре. Затова бе избрал пазачи сред Трудоваците, вместо да вземе своите много по-гъвкави и впечатлителни охранители от кастата на Работниците — никой съд не признаваше показанията на Трудоваците.
Освен това цяла нощ беше кипял от гняв след учтивото видеообаждане на адвоката на семейство Доул — на Професионалиста му бяха позволили, дори го бяха окуражили да притеснява един Администратор у дома му! Тонът на мъжа бе толкова нагъл, че Колбърг веднага беше подал оплакване в Социалната полиция, но това не успокои по никакъв начин киселинната топка в стомаха му.
Заради тези тревоги, тежката подготовка за кулминационната част от Приключението и безбройните таблетки с амфетамини, които беше погълнал, за да поддържат енергията му, Колбърг изобщо не можа да спи.
Освен това не можеше да позволи подобен инцидент да се размине безнаказано. Колкото и голяма звезда да беше Каин, Майкълсън си оставаше само един Професионалист и не биваше да му се позволява да действа през главата на началниците си. Всъщност инцидентът притесняваше Колбърг повече, отколкото опитът на Майкълсън да го нападне; проявата на насилие беше просто следствие от нарастващата нестабилност на Майкълсън, докато абсурдните му правни маневри очевидно бяха преднамерена обида.
Когато Колбърг влезе в камерата след охранителите си, Майкълсън стоеше полугол пред огледалото. Кожените дрехи на Каин висяха на една кука на стената, а бинтовете, които пристягаха раните му, лежаха разрязани на парчета по пода. Актьорът носеше само кожения си бандаж и се наблюдаваше в огледалото, докато изпълняваше серия разтегателни упражнения, мръщейки се от болка.