— Впечатляващи цифри, Джед, наистина впечатляващи. Смята ли Студията да споделя с нас допълнителна информация по време на това изключително събитие?
— Свързах се с кабинета на управителя на Студията Артуро Колбърг и оттам ме увериха, че трябва да бъдем в готовност. Така че според мен това е добър знак, Бронсън.
— Благодаря ви, Джед. След минутка отново ще бъдем с вас. Сега се прехвърляме в Чикаго, където Джесика Роун се срещна с родителите на Палас Рил, Алън и Мара Лейтън, които тъкмо влизат в чикагската Студия, за да се включат директно към това невероятно Приключение. Джесика?
— Добро утро, Бронсън…
И целият свят чака, вълнува се и точи лиги като надушил обилна трапеза чревоугодник.
4.
Проследяващата система на Студията засече Колбърг веднага след като той излезе от камерата. Най-близкият екран проблесна и гръмогласно обяви: „Администратор Колбърг! Спешно съобщение от Професионалист Мона Карсън!“
Професионалист Карсън оглавяваше Правния отдел на Студията в Сан Франциско; това можеше да означава само сериозни проблеми. Колбърг промърмори някакво проклятие под носа си и избърса изпотените си длани в мантата си, преди да отговори.
— Пусни я.
На екрана се появи дребничкото личице на Карсън. Деликатните ѝ вежди се бяха сбърчили разтревожено.
— Администратор, патроните на Каин и на Палас Рил в момента се намират заедно в Техническия център в „Кавеа“ — и са довели със себе си Социалната полиция. Моля, потвърдете получаването на това съобщение и нека се срещнем там колкото се може по-скоро.
Колбърг се почувства така, сякаш върху главата му се беше стоварил чувал с пясък; не му достигаха две стъпала от кастовата стълбица, за да не му се подкосяват краката, щом чуе, че сопитата го чакат. За миг му се стори, че светът се завърта около него, и се притесни да не припадне.
Замайването отмина. Колбърг порови из джобовете на мантата си за кутийката със спийд, извади една капсулка и я преглътна на сухо, след което отпрати Трудоваците. Нямаше да е добре, ако се появеше, следван от двама охранители по петите; така щеше да изглежда подозрително уплашен.
Колбърг погледна към стенния екран, повика частния си асансьор и се запъти към него с твърда походка, като че ли се надяваше да замени недостига на увереност със симулирането ѝ.
Когато, пуфтейки, стигна до Техническия център, при вратата му вече го чакаше Карсън.
— Нищо не мога да направя, Администратор. Те ни изненадаха със забраната, а Социалната полиция има съответната заповед; като публичен тръст не могат да ни пипнат, но са намерили заобиколен начин. Вече изпратих човек в съда, за да извади временна ограничителна заповед, но те са подготвени и за това и ще обжалват. В най-добрия случай ще минат часове, преди да успея да ги изкарам оттук.
— Всичко това е заради проклетата забрана за по-нататъшни противоправни действия, нали?
Карсън кимна.
— Докарали са сопитата, за да наложат изпълнението ѝ.
Колбърг удари с юмрук в дланта си и усети как косъмчетата по ръцете му настръхват — амфетаминът започваше да действа.
— Проклети да са. Добре, аз поемам оттук. Ти продължавай да търсиш изход.
— Добре, но съм изправена срещу адвокатите на семейство Доул…
Нямаше нужда да казва нищо повече; Колбърг идеално я разбираше.
— Ще направим каквото можем, Мона. Не се предавай.
Тя кимна и си тръгна с обещание, че ще продължи борбата. Колбърг си пое дълбоко дъх няколко пъти и приглади престилката си, преди да отвори вратата на центъра и да влезе вътре.
Шермая Доул седеше в стола му до мястото на помощник-режисьора и се държеше пред зашеметените техници като кралица. Досега те никога не се бяха озовавали в такава близост до Незаета, затова се суетяха наоколо, заекваха и раболепничеха.
До нея, изправен като принц-консорт, стоеше Марк Вило, а зад тях се виждаха две сопита, облечени с небесносините си комбинезони и сребристи шлемове.
Колбърг разтегли в усмивка месестите си устни и каза:
— Мадам Незаета Доул, Бизнесмен Вило, каква неочаквана чест да ви намеря в Техническия ми център.
Вило изсумтя, без да крие презрението си, а Доул рече:
— Марк, моля те. Бъди снизходителен. — Тя изпъна гръб в стола си и заговори с царствен тон: — Администратор, съжалявам, че трябваше да се срещнем отново при такива… напрегнати обстоятелства. Надявам се, разбирате, че нищо от това… — тя махна с ръка към сопитата зад гърба си — … не е насочено лично срещу вас. Те са тук само заради някои смущаващи доклади, които се разпространяват в мрежата, и аз реших, че трябва да предприема някои стъпки, за да защитя интереса на семейство Доул и нашите служещи.