Нужно беше да възпре Ма’елкот от използването на военна сила по една-единствена причина — по този начин щеше да се получи.
„Мисли за това като за битка“, каза си той. Обичайната му тактика щеше да му помогне и тук, както му помагаше в двубоите. Нападай, нападай, нападай — приближавай целта си от всички възможни посоки и я притискай здраво, докато защитите ѝ не поддадат. Не му давай време да възстанови равновесието си — никога не му давай време да контраатакува.
Тези мисли му вдъхнаха увереност. Той знаеше, че всяко предложено от Ма’елкот решение е просто отбиване на удар, блокиране и също като еквивалентите им в битката тези отбивания и блокирания оставят открити множество точки, където би могъл да нанесе удар. Изпращането на войски в Кант щеше да се увенчае с успех — значи, трябваше да докаже, че това ще е напълно безполезно, поне на този етап.
— Не можеш да хванеш Краля с помощта на армия — каза Каин. — Поданиците на Кант са господари на пещерите под града. А те, знаеш, се простират в продължение на мили. При първия намек за военна намеса те ще се спуснат под земята — в буквалния смисъл — и ще са нужни дни, може би дори седмици, за да ги изкарате оттам. А ти не разполагаш с толкова много време.
— Не ми и трябва — рече Ма’елкот. — Мога да притегля този мъж по същия начин, както притеглих теб, Каин. Ще впрегна силата си…
— Нима? Ако беше толкова лесно, защо не можа да намериш мен през последните ден-два?
Една вена запулсира на челото на Ма’елкот. Той стисна гневно челюсти и не отговори нищо.
— Ще ти кажа защо — рече Каин. — Бях с Краля на Кант.
— Къде? Къде е било това? Къде си бил? — Ма’елкот се наведе напред и гигантската му ръка отново се протегна, за да го хване, но този път Клин се шмугна встрани и се озова зад гърба на императора. Ма’елкот се обърна към него и Каин отстъпи назад с вдигнати ръце.
— Защо, мамка му, просто не се спреш — рече той. — По-добре не ме хващай пак, Ма’елкот. Досега проявявах разбиране, но не бива да прекаляваш. Започваш да ме ядосваш.
Ма’елкот се изправи.
— Или ще ми дадеш отговорите, които искам, Каин, или ще ти покажа какво е гняв.
— Май трябваше да се досетя, че не мога да очаквам извинение — изрече мрачно Каин. — Нещата стоят така — нали знаеш как скалите около донжона пречат на Потока? Всички скали под града действат по този начин и Поданиците го знаят — затова ги използват. Личният заклинател на Краля на Кант, Абал Паслава, е доста умен тип; той замисли голяма част от случващото се и откри няколко пещери, които са толкова дълбоки, че Потокът изобщо не ги достига.
— Силата на моята воля е отбита от някакъв си камък? Не мога да повярвам.
— Така ли? Тогава защо не можа да ме намериш? — рече простичко Каин.
Ма’елкот се намръщи и не отговори.
— Всичко е много просто — единственият начин да измъкнеш Краля от пещерите е чрез брутална сила, а ти не разполагаш с достатъчно време. Ако тръгнеш срещу него с армия, ще изпуснеш единственото си предимство, което имаш в момента — той не знае какво знаеш ти. Че си наясно, че той е Смешника Саймън, че именно той стои зад всичко. Това е големият ти шанс. Трябва да го подмамиш навън.
Ма’елкот погледна към града си и пожарите проблеснаха в очите му.
— Но как? Как да успея да го направя навреме?
Каин се изсмя.
— Това е лесната част. Палас Рил е в ръцете ти, нали?
Ма’елкот се обърна към него, намръщи се и погледът му отново се замъгли.
— Палас Рил? Да… да, тук е. Какво общо има тя с това?
— Няма как да ти го обясня, Ма’елкот. Ще трябва да ми се довериш. Тя е затънала до гуша в това. Заловихте я, докато помагаше на актирите да избягат, забрави ли?
— Да, ах, да. Това е заради действието на заклинанието ѝ… усещам как тегли от Потока…
— Както и да е, това няма значение, чуй ме сега. Ще ти кажа как стоят нещата — Величеството разчита на това заклинание, за да провали разследването ти. Няма как да знае, че ти си намерил начин да го обезсилиш чрез онази твоя сребриста мрежа.
— Да, вярно, мрежата…
— Ти все още си император. Когато говориш, хората ще те слушат. Разполагаш с всичките пажове от „Императорски вестоносец“, които да разнесат словото ти. Можеш да призовеш буря. Да спасиш града. На зазоряване ще изпратиш всеки паж със следното съобщение: че по пладне ще отговориш на критиците си. Ще им покажеш кой е злият гений, отговорен за бедите на града. И ще го направиш по следния начин: точно на обяд ще изкараш Палас Рил на някое обществено място — да речем, на новия Стадион на победата на южния бряг, където ще могат да те гледат хиляди жители — и ще ѝ направиш онази магия, която приложи срещу заловените в двореца ти актири. Ще я убиеш и ще уловиш спомените ѝ. Ще го направиш пред всички, за да го видят. Няма какво да криеш, нали?