— Дори и след като предаде Краля на Кант?
— Да. Дори тогава. Той я предаде пръв. — Каин отстъпи назад, увивайки се с истината като със знаме. — Тя не участваше в тази история, за да ти се противопостави, Ма’елкот. Никога не е била против правителството. През живота си не е наранявала човек, докато Котките не започнаха да се нахвърлят върху нея навсякъде, където се появеше. Единственото, което искаше, беше да спаси живота на няколко невинни хора.
— Никой не е невинен… — започна Ма’елкот, но Каин отсече:
— Глупости. Тя не се занимава с политика, ясно ли е? Каквито и да са причините ти да започнеш това нещо, тези хора не са актири. Ти го знаеш, тя също го знае. Тя е… добре де… — Каин се закашля заради внезапното свиване на гърлото му. — Тя е герой, Ма’елкот. Истински герой, не като мен — или теб, без да се обиждаш. Тя не може да стои настрани, докато умират невинни, и това е единствената причина да се забърка в тази история.
— Ммм — изръмжа Ма’елкот. — Щом е такъв герой, как така стана любовница на човек като теб?
Каин поклати глава и отвърна поглед.
— Не знам. Може би си е мислела, че може да спаси и мен…
Внезапно той осъзна, че Ма’елкот го е отвел встрани от първоначалната нишка на разговора, и се застави да се върне към належащите въпроси.
— Работата е там, че Кралят на Кант съзря възможността да ти нанесе удар чрез нея. Чрез твоя лов на актири той намери начин да разруши всичко, което си изградил. Тя никога не би се съгласила на това. Не заради това беше влязла в тази игра. Двамата се скараха и тя заплаши да го издаде. Затова той се отказа от нея. Но не можеше да я предаде чрез Тоа Сител — това щеше да разкрие съучастничеството му. Затова остави Ламорак да го направи.
Ма’елкот повдигна вежди.
— Наистина ли? Ламорак е снасял информация не само на Котките, а и на Краля? Колко предприемчиво от негова страна.
— Не се ли изненада, когато той ти предаде информацията за лодката, след като беше изтезаван до смърт?
Това си беше рискован ход, но не чак толкова; Каин беше почти напълно сигурен, че Ламорак е отвел Котките на Моста на рицарите.
— Да — отвърна бавно Ма’елкот, — да, изненадах се. Но сега много неща започват да ми се изясняват…
— Ти наистина прецака плановете на Величеството, когато я залови жива. Той не очакваше такъв изход. Нямаше как да я убие със собствените си ръце — Поданиците нямаше да го разберат. У тях все още има някакви остатъци от честност. Не, той искаше Бърн да го направи, само че Бърн се издъни. Палас е жива. Затова се наложи да предприеме по-сериозни действия. Затова започна бунта и разпръсна слуховете, че ти си актир. Необходимо му е да ти нанесе един по-силен удар, преди да я пречупиш, така че когато разбереш на кого трябва да върнеш удара, вече да е твърде късно. Сега разбираш ли?
— Разбирам… — отвърна замислено Ма’елкот. — И когато моят илюзорен император съсече Палас на стадиона, всичките ѝ живи врагове ще повярват, че е мъртва, и това ще я спаси от отмъщение.
— Точно така — рече Каин. — И след това двамата ще живеем дълго и щастливо.
— Но ако Кралят на Кант е неин враг, защо тя продължава да го предпазва? Защо ми се съпротивлява?
— Тя е герой — отвърна просто Каин с пресъхнала уста. — Не би могла да постъпи по друг начин. Затова я обичам. Ако искаш помощта ми, задръж я в двореца, по-далеч от опасностите.
— Обясних ти защо е толкова сложно… — започна Ма’елкот, но Каин го прекъсна с рязко замахване на ръката, което до голяма степен напомняше удар.
— Престани да ми хленчиш с проблемите си — каза той. — Ти искаш да си бог; нима ми казваш, че не можеш да направиш една шибана илюзия, за да спасиш Империята си?
Императорът се намръщи мрачно.
— Съмняваш се в силата ми?
— Ти си онзи, който се съмнява — възрази Каин.
В очите на императора се появи замислено изражение; той очевидно си представяше как стои на огряната от слънцето арена на южния бряг.
— Може и да успея да го направя — изрече той след известно време. — Ще бъде трудно, почти невъзможно. Нито един смъртен не е способен да сътвори подобна илюзия — това ще е интересно предизвикателство. Но не мога да рискувам с Палас; силата ѝ се увеличи твърде много. Ако не я блокирам с волята си, тя може да намери начин да пробие блокадата ми и отново да се добере до Потока.
Каин сви рамене.
— Затвори я в донжона.
Ма’елкот се намръщи замислено.
— Предполагам…
— Това е най-сигурното място — рече небрежно Каин. — А скалата ще ѝ пречи да достигне до Потока.