— Да… — отвърна бавно Ма’елкот. — Предполагам, че в донжона ще бъде на сигурно място.
„Продължавай да го предполагаш.“ Ма’елкот се беше съгласил твърде лесно на това; очевидно имаше други планове за нея. „Няма проблем — помисли си Каин. — Аз също.“
Погледът на Ма’елкот отново се спря върху него.
— Ще го направя. Дори фантазията да се провали, няма да загубя много. Независимо от изхода, при мен ще дойдат достатъчно хора, пред които да обвиня Краля на Кант. Рискът не е голям. Каин, подцених те. Ти си наистина гениален. — Замислеността изчезна от лицето на императора и на нейно място се появи решителност. — Така и ще направим. Няма да ми е трудно да „изгубя“ тялото на Палас Рил преди изгарянето му или да намеря друго подобно тяло, което да бъде предадено на пламъците. Каин, изказвам ти Моята признателност. Когато всичко това приключи, ти ще получиш и много повече — ще ти дам титла, земя и поданици. И ще получиш живота на Палас Рил.
„Дявол да го вземе — помисли си изумено Каин. — Успях. Току-виж се получило.“
14.
Докато Ма’елкот разговаряше с Тоа Сител и Бърн, Каин стоеше до олтара, на който бе завързана Палас Рил. Отчаяно копнееше да направи нещо за нея, още тук и сега, поне да покрие голото ѝ тяло. Това всъщност беше за негово собствено успокоение — тя все още се намираше някъде далеч, на онова нейно тайнствено място, напълно откъсната от всичко, случващо се около нея.
Докато императорът крачеше из Желязната стая и даваше заповедите си, Каин наблюдаваше Тоа Сител и Бърн. Графът не спираше да хвърля алчни погледи към голото, покрито със синини тяло на Палас. Щом улови погледа на Каин, той бавно и противно облиза с език устните си.
Горчиво съжаление изпълни Каин — планът му не включваше никаква възможност да убие лично този извратен кучи син.
Обаче Тоа Сител не сваляше очи от невъзможно красивото лице на Ма’елкот. Зад обичайната маска на безизразна учтивост на херцога проблясваше загриженост, граничеща със страх. Когато императорът разкри, че истинският му враг е Кралят на Кант, кръвта нахлу в лицето на Тоа Сител.
— Не го вярвам — промърмори той. — И за миг не бих го повярвал.
Императорът се обърна към него.
— От теб не се иска да вярваш, Тоа Сител. Иска се да се подчиняваш.
— Но, но… вие не разбирате! — заекна Тоа Сител. — Какви доказателства имате, освен думите на Каин? Нима забравихте, че разрушението го следва навсякъде? Нима забравихте донжона? Нима забравихте Войната за трона?
Ма’елкот пристъпи и се надвеси над него, а лицето му помръкна така, сякаш облак премина пред слънцето.
— Не съм. Погрижи се и ти да не забравиш — аз съм Ма’елкот. Империята е моя и ако пожелая, мога да я рискувам. И този град ми принадлежи. Както и твоят живот, Тоа Сител.
Херцогът не потрепери, но просто не беше в състояние да откъсне поглед от императора. Когато наведе глава, Ма’елкот омекна и добродушно положи длан върху рамото му.
— Разбирам загрижеността ти, херцоже мой, но ти не трябва да забравяш, че всяко унищожение, извършено от Каин, ми е било полезно. Дойдох на власт благодарение на Войната за трона; след безредиците в донжона почти победих най-досадния си противник. Не искам от теб да вярваш на думите на Каин, а по-скоро на моята преценка.
Бърн пристъпи напред, предъвквайки устната си с подигравателно изражение на лицето.
— А Каин къде ще се намира междувременно? Ако питате мен, аз бих го заключил на някое място, където да мога да го държа под око.
— Не те питам, Бърн. — Ма’елкот се наведе и вдигна сребърната мрежа, която лежеше на пода. С едно движение на мощната си китка я сви на купчина — грифоновите камъни бяха доста тежички — и подхвърли вързопа на Каин. — Каин също играе роля в тази история.
Каин улови мрежата с едната си ръка и заговори, докато я свиваше на вързоп:
— Единственият проблем в плана е Абал Паслава. Наричат го Заклинателя — той е нещо като домашен магьосник на Кралството…
— Всички знаем кой е той — намеси се сухо Тоа Сител.
— Е, той представлява проблем. Специалист е по илюзиите и разни подобни глупости. Може би ще успее някак си да засече фантазията на Ма’елкот или дори да я разруши. Това наистина ще провали плана.
— И какво смяташ да направиш по въпроса?
Каин претегли на ръка мрежата.
— Ще го убия. Няма да е трудно. Те ми вярват, забравихте ли? Ще го спипам насаме, ще метна мрежата на главата му, за да не може да се защити, и миг по-късно проблемът ще бъде решен. Знам доста начини да го убия, без да оставя следи. Паслава не е млад; ако кажа на Величеството, че внезапно се е строполил на земята и е умрял в ръцете ми, всички ще ми повярват.