Бърн се обърна към Ма’елкот.
— Как можем да сме сигурни, че ще постъпи точно така? Защо да рискуваме и да го пуснем? Ма’елкот, казвам ви…
— Не се бойте — прогърмя гласът на Ма’елкот. — Аз се вслушах в Каин и усетих желанието му; той не лъже. Тоа Сител, ти ще дадеш необходимите заповеди; оставям всичко в твои ръце. Бърн, искам Котките ти да са в готовност. Щом Кралят на Кант се озове в ръцете ми, ще се заемем с Палас Рил.
„Бъди по-убедителен“, помисли си Каин.
— Ма’елкот, ти обеща…
— Не съм. Поставих условие: когато всичко приключи. Нищо не е свършило, докато не се убедя сам, че Палас Рил вече не представлява заплаха за Империята. Утре по залез-слънце, ако градът отново е спокоен, ще продължа разследването си. Ако реша, че си казал истината, ще я пусна на свобода.
— На свобода? — Бърн изглеждаше зашеметен. — Не можеш!
— Мога. И ще го направя. Каин, чака те много работа. Върви с Тоа Сител да уредите бягството от желязната карета, докато те откарват в донжона. Трябва да бъдеш убедителен, но… — веждите на императора се сбърчиха застрашително — не убивай никого. Запази стръвта си за нашите врагове и ще бъдеш възнаграден. Отнемеш ли живота на някой от моите верни войници, ще бъдеш наказан. Ясен ли съм?
Каин сви раздразнено рамене, показвайки неудовлетворението си.
— Да, добре.
— Отивайте тогава. Мен също ме чака много работа — трябва да призова обратно бурята от Каарн, за да спася града. Това ще ми отнеме няколко часа, а след това трябва да подготвя фантазията за утре. Тръгвайте.
Тримата мъже се спогледаха; погледът на Каин беше мрачен, на Тоа Сител — невъзмутим, а Бърн открито злобееше. Каин си пое дълбоко дъх и неохотно тръгна към вратата. Трябваше да положи физически усилия, за да се откъсне от Шана. Той стисна зъби и не погледна назад.
Тоа Сител стигна пръв до вратата и я отвори пред него. Когато двамата излязоха в антрето, гласът на Ма’елкот прогърмя зад гърбовете им:
— Бърн, изчакай за момент.
Каин веднага се обърна. Яркият образ на Бърн, който остава сам в Желязната стая с Шана, докато Ма’елкот се занимава някъде с буреносната си магия, направо изгаряше съзнанието му. Ма’елкот махна с ръка от другия край на стаята и вратата се затръшна пред лицето му.
Той остана за миг на мястото си, втренчил поглед в сребристите руни, виещи се около змиевидната халка, като се опитваше да диша, опитваше се да възстанови психическото си равновесие.
— Каин.
В гласа на Тоа Сител се усещаше необичайна напрегнатост. Когато Каин погледна през рамото си към херцога, обикновено безизразното лице на Тоа Сител беше пребледняло от потисканата ярост.
— Веднъж вече ме направи на глупак, Каин — изсъска той, — и сто хиляди души загинаха във Войната за трона — сред които и синовете ми. Познавам те, Каин, и няма да ти позволя да ме изиграеш за втори път. Не знам как си успял да излъжеш Ма’елкот, но знай, че не си излъгал мен. Наблюдавам те, Каин, и при най-малкия намек за предателство ще се погрижа да умреш.
Каин посрещна гневния му изблик с оголени зъби.
— Ядосан си само защото върша работата ти по-добре от теб. Величеството те изигра по същия начин, по който Ламорак изигра Бърн.
— Предупреждавам те, Каин…
— Знаеш ли, на твое място щях да обръщам по-малко внимание на мен и щях да мисля повече за спасението на собствения си задник — отбеляза приятелски Каин, прекратявайки свадата. — Ще ти дам един съвет, херцоже. Не защото те харесвам, нали разбираш, а защото мисля, че дълбоко в себе си ти си един свестен човек. Не забравяй кои са ти приятелите. Трябва да помислиш какво ще правиш, ако Ма’елкот падне.
— Той няма да падне, не и докато съм жив — отвърна Тоа Сител.
— Не давай такива обещания. Ако Ма’елкот си отиде и повлече и теб със себе си, кой ще остане начело? Поне докато някой не го убие и не заеме мястото му?
Тоа Сител се намръщи; после очите му се разшириха и той започна да пребледнява. Миг по-късно поклати глава и промърмори:
— Но… никой няма да тръгне след него; той е само един граф — няма никаква власт, никаква реална сила…
Каин му се ухили цинично.
— Хей, на този свят има хора, които само чакат някой да им каже какво да правят и изобщо не ги интересува кой ще е той.
Известно време Тоа Сител гледаше мрачно, но после тръсна глава, сякаш за да прогони образа от главата си.