19.
Кралят на Кант, издокаран с модна копринена фланелка с цепка и сатенени панталони с подходящ сребристосив цвят, си прокарваше път през тълпата, заобиколила ямата за хвърляне на зарове в „Залагащия пришълец“. Едната му ръка лежеше върху декоративно украсената дръжка на окачения на кръста му къс меч. Кралят отместваше хора и заобикаляше други, и най-накрая получи възможност да се наслади на великолепното орехово дърво на игралната маса, инкрустирано със светъл клен, който проблясваше в златисто под няколко слоя светлобежов лак.
— Бива си я — каза си той тихичко. — Интересно откъде ли я е намерила толкова бързо. Чух, че Каин потрошил старата на трески.
— Тази е старата — прошепна някой до самото му ухо. Никой от тълпата около Ямата не можеше да чуе този глас и никой в ямите или на баровете не можеше да види говорещия. — Сигурен съм, че това е магия — продължи Абал Паслава, който вървеше до Краля, покрит изцяло от Наметалото и сложил очила с кристални лещи, осигуряващи му Истинското зрение — чрез него можеше да различава илюзиите. — Всичко наоколо е омагьосано, ето защо не се притеснявам, че някой ще забележи тегленето от Потока за Наметалото ми. Тази зала и цялата сграда постоянно теглят от Потока. Тук нищо не изглежда такова, каквото е в действителност.
— Хм — изсумтя Величеството и се усмихна мрачно, показвайки зъбите си. — Включително и клиентите.
Нямаше прозорци, през които лунната светлина да прониква в залата, за да не се напомня на играчите колко часове са изминали във външния свят, но през входната врата проникваха яркочервените отблясъци от пожарите. В „Залагащия пришълец“ беше претъпкано — учудващо на фона на размириците, които продължаваха да избухват ту на едно, ту на друго място из града. Добре облечените жители на Южния бряг се бяха смесили с по-малобройните работници от Индустриалния парк; за някои от тях удоволствието от пиенето и комара беше по-важно от всичко останало, дори от безопасността.
Макар че далеч не бяха намалили удоволствието от тези неща, размириците бяха добавили нещо, една определена пикантност в хвърлянето на заровете или на картите. Всички се смееха малко по-високо и говореха малко повече от обикновено. Тук-таме хората започваха спонтанно да танцуват и също толкова внезапно се укротяваха. Бунтовете отвън, по улиците, придаваха на тази вечер празнична атмосфера, карнавален привкус, сякаш нищо от случващото се нямаше връзка с всекидневния живот. Мястото изглеждаше като малък остров на непристойни удоволствия сред огромния кървав океан на нощта.
Тук-таме се мяркаха лица, които не бяха познати на Краля на Кант. Той ги преброи наум — получиха се около петдесет. Сигурно петнайсетина от тях бяха наети от Киърандел.
Величеството бавно се приближи до един от баровете и преценяващо сложи ръка върху гладкия лъскав плот.
— Знаеш ли, жалко, че не съм идвал тук досега — промърмори той. — Това може да е добро място за разпускане от време на време.
— Жалко — прошепнаха му в отговор.
— Да. Не ценим това, което имаме, докато не си отиде. И знаеш ли какво? Нямам търпение да се запозная с Киърандел. Отдавна трябваше да ѝ направя визита на учтивост.
— Вече е твърде късно за това.
— Да.
Кралят кимна на бармана, нисък и слаб елф на неопределена възраст — както всеки от неговата раса. Елфът смесваше напитки и отмерваше наркотици с такава скорост, сякаш имаше още една-две допълнителни ръце. Той погледна Величеството с присвити очи, за миг смръщвайки буйните си полупрозрачни вежди, след което пристъпи живо напред с изражение на учтива бодрост.
— Вижда ли те той? — промърмори Кралят.
— Не — прошепна Паслава, — но може да вижда странни завихряния на Потока около теб. Знае, че тук действа някаква магия.
— Ами хубаво — каза Величеството. — Това не е тайна.
Барманът се облегна дружелюбно на плота и се усмихна професионално.
— За пръв път ли сте при нас, господине?
— Наблюдателен си — кимна Величеството.
Барманът прие комплимента като нещо нормално.
— Това ми е работата, господине. Имате вид на човек, обичащ да си пийва, прав ли съм, господине? Имам великолепно тинарско бренди, интересува ли ви?
— Ммм — провлече Величеството, правейки се, че се колебае. — Не точно това имах наум…
Барманът кимна през рамо към редиците от бутилки, шишенца и дамаджани на рафтовете зад гърба му.
— Ако искате да пробвате нещо и не знаете името му, просто го посочете. Ако харесвате нещо, което го няма тук, моля, попитайте и обзалагам се, че ще мога да ви го доставя.