— Обзалагаш се? Наистина?
Усмивката на бармана стана по-искрено приятелска.
— Защо не? Това е казино, господине. Нека да бъде, да речем, един роял?
Величеството се ухили неприятно.
— Добре, става. Бих искал една слаба шибана елфска кучка, горе-долу ей толкова висока. Отговаря на името Киърандел.
Барманът леко смръщи вежди и усмивката му се смени със смразяващ поглед.
— Може да сте сигурен, сър, че тя вече идва — отбеляза студено той. — И вероятно ще е мъдро от ваша страна, ако преосмислите тона си.
— Не думай. Или какво?
— Или колегата ми зад вас може да ви отвори черепа — за да коригира поведението ви изотвътре, господине.
Величеството се обърна и се озова срещу гърди, широки колкото речна баржа. Вдигна бавно глава и се вторачи в изпъкналите, жълти, големи колкото юмруци очи на един трол — нощен братовчед на огретата, които работеха тук денем. Очите хвърляха златист отблясък върху покритите с мед бивници, които стърчаха през дупки в горната му устна. Тролът беше с ризница, боядисана в червено-жълтите цветове на униформите на служителите в „Залагащия пришълец“ и носеше боздуган с глава, по-голяма от тази на Величеството. Той изсумтя надолу срещу Краля и го облъхна с вонята на кланица през късното лято.
— Да — избоботи той. — Шъ коригирам.
— Грозен си и смърдиш — изрече Величеството отчетливо. — И мисля, че сега ще полетиш.
— Ха! — изпухтя тролът, запращайки в лицето на Краля още една зловонна вълна. — Аз не мисля…
Той млъкна веднага след като Величеството дочу тихото шумолене на ръкавите на Паслава. Скритият под Наметалото магьосник протегна ръка над рамото на Краля и докосна трола със заклинание, от което всичките мускули на охранителя се свиха максимално. На Величеството дори му се стори, че чува хрущенето на огромните стави на чудовището. Тролът се залюля сковано, сякаш е статуя. Величеството положи длан върху гърдите на тварта.
— Повтарям — каза той и леко побутна трола, който се стовари като отсечен дъб.
При удара му в пода се чу гръмотевичен трясък, който привлече вниманието на всички в залата.
В настъпилата тишина Величеството се ухили, изчака за секунда-две да паднат последните зарчета и да спрат да тракат колелата на рулетките и каза:
— Тук съм, за да се видя с Киърандел. Още някой да иска да ми се прави на забавен?
Паслава прошепна зад рамото му:
— Тя идва.
— Къде?
— Не я виждам. Само я усещам. Вече е тук.
Още трима троли в ливреи се приближиха към падналия си другар, движейки се тежко и заплашително като военни кораби, вдигнали всичките си платна. Спряха се на крачка от тялото, засланяйки го с гърбовете си от любопитната тълпа. Всеки от тях държеше в ръка боздуган с дръжки, дълъг почти колкото височината на Величеството. Тролите гледаха към Краля и ръмжаха, но не се помръдваха.
Във въздуха сякаш се отвори невидима врата, през която излезе слаба елфка. Тя се наведе над падналия трол и го потупа по лицето. Тварта се отпусна и изгуби съзнание с въздишка, наподобяваща звука от отварянето на кег бира. Елфката се изправи, пристъпи край тялото на поваления си служител и се приближи към Величеството дотолкова, че той можеше да усети необичайния аромат на ястието, което тя току-що бе яла.
Елфката беше по-висока от Величеството и не си беше направила труда да нахлузи човешкото си лице. Ореол от платинени коси обрамчваше типично елфически черти — огромни златисти очи с вертикални зеници, високи изваяни скули, водещи към ушите, които бяха точно толкова остри, колкото и зъбите, лъскави и оголени в хищническа усмивка.
— Защо си дошъл? Защо нападаш персонала ми? Защо да не те убия заради това?
— Аз съм Кра…
— Знам кой си, задник. Отговори на въпроса ми!
Величеството се изкушаваше да ѝ отговори със същия агресивен тон и за миг му се струваше, че наистина ще го направи, но вместо това само сви рамене и я дари с дружелюбна усмивка. Щяха да имат възможност да разменят любезности при следващата им среща, сега имаше работа за вършене.
— Проблемът ти, Киърандел — изрече той бавно, — е, че не принадлежиш към света на Лабиринта. Ти ръководиш жителите му, разбира се, но не си част от него. Не знаеш как стават нещата. Ако имаш проблем с някой от хората ми, идваш при мен и измисляме нещо. Така се прави. Не ги предаваш на имперските сили. По този начин избухват войни, знаеш ли? И страдат хора. Изгарят домове.