— Заради Каин ли е това?
— Да, шибана кучко — каза Величеството. — Точно заради него. Каин е барон на Кант, глупачке, а ти си го продала на Очите за едни въшливи хиляда рояла. Проявявам снизходителност към теб, ясно ли ти е това? Вместо да ти отрежа шибаната глава и да подпаля тая лайняна дупка заедно с теб и всички останали вътре в нея, ще ти дам малко време, защото предполагам, че толкова ти е акълът.
— Ти не разбираш…
— Ти си тази, която не разбира! — изрева Величеството. — Имаш пет минути да изведеш хората си и клиентите от това шибано курвенско свърталище. След това вече ще е късно, всички ще умрат в огъня, ясно ли ти е?
— Ако ме беше изслушал… — каза тя кротко, протягайки смирено напред ръката си с обърната нагоре длан и пръсти, извити по точно определен начин.
— Заклинание — прошепна Паслава.
— Не е нужно непременно да сме врагове — продължи Киърандел. — Каин дойде при мен, за да ми направи услуга — той ми дължеше пари и по този начин ми ги върна. Не можем ли да се разберем по мирен път?
— Някакъв вид Омайване — прошепна Паслава. — Парирах го.
Величеството се вторачи в жълтите очи на Киърандел. Изражението ѝ не се промени, само за миг застина, когато тя осъзна, че заклинанието ѝ не се е получило.
— Вероятно бихме могли да измислим нещо по-рано — каза Величеството. — Но вече е твърде късно. Някой казвал ли ти е как постъпвам с хората, които се опитват да ми прилагат магии?
Киърандел се протегна нагоре и роклята ѝ се завъртя около нея като дим.
— Значи, обясненията ни приключиха — каза тя.
— Тя сигнализира на някого чрез Потока — прошепна Паслава.
Напрегнатата тишина в „Залагащия пришълец“ внезапно беше нарушена от стърженето на оръжия. Всеки барман извади тояга, а всяка сервитьорка — нож. Някои от онези непознати на Краля типове сред клиентите се озъбиха и започнаха да си прокарват път през тълпата, насочвайки се към Величеството с мечове в ръце.
Кралят изгледа всичко това отегчено и изсумтя презрително към Киърандел.
— Аматьорка! — възкликна той, после вдигна юмрук и извика: — Едно!
Една трета от богато облечените жители на Южния бряг измъкнаха от ръкавите си ками, като в същото време вадеха от ножниците и мечовете си, до момента изглеждали като напълно декоративни. Сега към всеки от въоръжените бармани, сервитьорки и охранители бяха насочени поне по три остриета. Зад гърбовете на тримата троли бяха застанали шестима въоръжени мъже.
Величеството се изкикоти.
— Това са само половината от хората ми — съобщи той сърдечно. — Е, да минавам ли на „две“? Сигурно се сещаш какво ще стане на „три“?
Очите на Киърандел припламнаха.
— Искаш да провокираш клане.
— Да — каза той. — Но ти започна наддаването. Не е нужно някой да пострада.
Елфката го изгледа изпитателно за няколко секунди и Величеството незабележимо въздъхна. Тя щеше да се откаже. Той почти съжаляваше — стилът ѝ определено му харесваше.
— Още един сигнал — промърмори Паслава.
Напрегнатата тишина се смени от нов ритъм — думкането на затварящи се капаци на прозорци и стърженето на плъзгащи се резета на врати. Далечните викове от размириците ставаха все по-приглушени заедно със затварянето на прозорците.
— Така. Нека хората ти да приберат оръжията си и да излязат през тази врага — нареди елфката. — Ако някой опита нещо, аз сама ще изгоря това място.
Величеството стисна челюсти, за да не оближе нервно устни.
— Глупости.
— Може би. Но представи си само тази претъпкана сграда да пламне. Представи си как огънят вилнее по кадифето, как пламналите греди падат от тавана. Представи си пожар в помещение с една-единствена врата — и твърде много народ, който иска да мине през нея. Моите хора знаят и други изходи от сградата — а твоите? — Хищническата усмивка се върна на лицето ѝ, зловещо оголвайки острите ѝ зъби. — Както ти отбеляза, аз започнах наддаването. Но сега вдигам залога. Плащай или се отказвай, задник!
За един дълъг миг Величеството не знаеше какво да прави. Не можеше да отстъпи, не и пред своите хора, но в очите на Киърандел видя готовността ѝ да отстоява своето. „Това е блъф“ — помисли си той. Трябваше да е блъф. След присъстващите имаше истински жители на Южния бряг. Ако някои от тях загинеха, това щеше да означава край за бизнеса ѝ — да не говорим, че ако сред жертвите се окажеше някой дребен благородник, щяха да я осъдят на обесване.