Ченето на Паслава увисва. Изглежда така, сякаш всеки момент ще падне върху масата. Киърандел посяга към тях колебливо и въздъхва като в сексуален екстаз, когато ги слагам в дланта ѝ.
— Ето го вашия съюз. Змиите, Боклукчиите и Плъховете няма да изчезнат. След падането на правителството ще ви се наложи да се биете с тях — а те със сигурност ще се подсилят с дезертьори от армията, бъдете сигурни. Но ако Лицата и Кралството на Кант са заедно, останалите банди от Лабиринта няма да успеят дори да се помолят. — Усмихвам се цинично. — Няма да успеят дори да се помолят на Ма’елкот.
— А Бърн? — пита Величеството. — Какво, като Ма’елкот го няма там? Бърн напоследък има такава сила, че може сам да обърне битката.
— Не се безпокойте за Бърн. Той няма да е там.
— Така ли? — намръщи се Кралят. — Какво ще направи, ще отиде да подремне, след като пак ти срита задника?
Показвам му всичките си зъби.
— Това ще бъде дълга дрямка. Вечна.
— Тази работа не ми харесва — казва Величеството решително и рязко става от масата. — Няма никакъв смисъл.
— Може и да се получи — намесва се Паслава, без да откъсва поглед от стиснатия между пръстите му грифонов камък. — Ще ни е по силите.
— Разбира се, че ще ни е по силите — отвръща Кралят. — Но какво ще стане после? Кой ще управлява Империята? Ние? — Подигравателните нотки в гласа му показват ясно какво мисли за тази идея. — Кой може да каже, че новият владетел няма да е дори по-лош? А Котките може и да са чудовища, но все пак са имперски бойци. Ти ме молиш да вдигна Кралството на Кант на открито въстание — направо на преврат, мамка му — само защото някой трябва да щурмува двореца и да убие това копеле; той е твърде могъщ, за да остава жив. И кой друг ще го направи, ако не ние? И който и да се качи на трона, ще е принуден да ни убие, за да задоволи привържениците на Ма’елкот — в противен случай те ще започнат да готвят своя революция, когато нещата се уталожат.
— Величество, забравяш, че вече си забъркан в тази история — казвам аз. — Ако Ма’елкот преживее деня, топките ти ще са в ръцете му до залез-слънце.
— Би трябвало да те убия заради това — изрича Кралят мрачно.
— Твърде късно е, приятел. Това вече няма да ти помогне, знаеш. Освен това, не ти ли обещах да те направя херцог? Нуждаеш се единствено от император, който ти дължи голяма услуга.
— И ти имаш такъв подръка?
— Не — ухилвам му се, — но ти имаш.
— Какво?
— Разбира се. Тоа Сител — предлагам аз и се усмихвам на мъртвата тишина, настанала след предложението ми.
Очите на Величеството се опулват от усилието му да сдържи проклятието си и той оглежда малката стая, сякаш за да се увери, че все още сме сами. Киърандел кимва с мрачно задоволство при това потвърждение на отдавнашното ѝ подозрение. Паслава гледа с широко отворена уста.
— Само аз ли не знам нищо за това? — пита той недоверчиво.
Величеството поклаща глава.
— Ще ти обясня по-късно.
— Добре ще е да го направиш — казва заклинателят му разгорещено.
Аз продължавам:
— Помисли за това. Нуждаеш се от някой, на когото можеш да се довериш. Въпреки лоялността на Поданиците, въпреки положението, което заемаш в този град от толкова много години, ти си обикновен гражданин. Властта ти се дължи на преданост, но не е по наследство. Благородниците няма да те последват. От друга страна, Тоа Сител…
Кралят се е вторачил в далечината, съобразявайки нещо.
— Разбирам.
— На него титлата му е дадена от Тоа Фелатон, последният легитимен владетел от династията на Менелетидите. Това го прави истински херцог в очите на благородниците; те може и да не признават титлите, дадени от Ма’елкот, но не и тези от любимия им принц-регент. Освен това Тоа Сител държи в ръцете си Кралските очи. Ако искаш да контролираш Империята, нуждаеш се от него.
— А кой казва, че искам да контролирам Империята?
— Зарежи го контролирането — отвръщам. — Когато стане мазалото, трябва само да отидеш при Тоа Сител и да му предложиш подкрепата си. Кралството на Кант ще бъде единствената организирана сила, способна да поддържа реда в града. Заради това, че си първият, застанал на негова страна, той може да ти се отблагодари щедро. Аз мисля, че ще изрази благодарността си с титла — може би дори херцогска, и място в правителството. Как ти се струва министерството на търговията и данъците?