„Ще бъде адски силна буря — помисли си Ламорак. — Радвам се, че ще остана настрана от нея.“
Ден седми
— Ти, Професионалист Хари Капур Майкълсън, вземаш ли тази жена, Професионалист Шана Тереза Лейтън, за своя законна съпруга, да я обичаш и почиташ, уважаваш и пазиш и в богатство и бедност, и в болест и здраве, да бъдеш само с нея цял живот, докато смъртта ви раздели?
— Да.
1.
Бурята връхлетя Анхана пред нощта, един час преди разсъмване. Тя разбиваше стъкла и врати, олющваше керемидите от покривите като рибар, остъргващ люспите на пъстърва, събаряше дърветата като някое сърдито дете, изпотъпкващо градината на майка си.
Заслепяващият проливен дъжд принуди тълпите да се изпокрият, треперещи от студ; улиците останаха за армията. Заклещени между стихийния дъжд и военните противопожарни бригади, пожарите скоро бяха овладени.
Но бунтовете не бяха приключили — това беше само почивка, кратката пауза между поемането на дъх и крясъка. Всяко убежище в Стария град беше пълно с жители от Северния бряг, които не бяха успели да преминат мостовете заради вечерния хаос. Мъже и жени, първородни и каменари, огрило и троли се свиваха на групи под навесите на магазините или под надвисналите покриви. Уиски все още имаше в излишък; сънливите хорица си подаваха от ръка на ръка стомните и чакаха с мрачно въодушевление края на пороя.
Армията и полицията все още бяха заети с потушаването на пожарите и опитите да прочистят улиците и да арестуват колкото се може повече народ; всички знаеха, че ги очакват още по-големи беди.
Вестоносците от „Имперски новини“ бяха призовали всичките си пажове, обикаляйки по домовете им и удряйки с юмруци по вратите. Когато бурята утихна, всички се бяха събрали и бяха получили инструкциите си. Когато над върховете на източните планини се появиха първите розовеещи проблясъци, всички се разбягаха из Стария град, за да заемат позициите си, докато много други вече чакаха търпеливо спускането на мостовете.
Когато най-високите заострени кули на двореца „Колхари“ заблестяха под първите слънчеви лъчи, из целия град забиха камбани — от медния гонг на Храма на Проритун до сложните хармонии на карильона на Катеризи, от удара на мечове върху щитове в светилището на Хрил до звънчетата в ръцете на пажовете от „Имперски новини“. Миг по-късно към камбаните се присъединиха всевъзможни разновидности тръби, от най-обикновени ловджийски рогове до масивното, обслужвано от трима души, брути над Стадиона на победата. Тази гръмотевична какофония изкара жителите от леглата им и ги привлече към прозорците; тя стресна дремещите бунтари, накара ги да изпълзят от импровизираните им постели и принуди всеки войник да застане нащрек.
Пажовете тичаха по улиците, дрънкаха със звънчетата си и крещяха с пълно гърло новините си. Този път не изчакваха монетката и кимването, които обикновено служеха за подканване да разкажат новините; беше издадена имперска заповед днес всичко да бъде безплатно.
Императорът нареждаше на своите граждани и Любими деца да останат по домовете си и да запазят спокойствието си и вярата в него. Денят бе обявен за празник; магазините трябваше да останат затворени и нищо не биваше да работи. Улиците трябваше да останат празни до късно сутринта. От тогава до пладне всички, които желаеха, можеха да отидат на Стадиона на победата на Южния бряг, където сияйният император щеше да приветства поданиците си и да успокои страховете им. Всички бяха добре дошли, всички щяха да са в безопасност, а императорът щеше да успокои всички сърца и да отговори на всички въпроси.
Поданиците на Кант все още бяха на улицата, беше им наредено да поддържат напрежението. Дъждът беше наложил няколко промени в плана. Новите пожари започваха във вътрешността на все още влажните сгради, където беше сухо, и вече може би не бяха толкова много. И въпреки това скоро към надвисналите облаци започна да се издига сивкавочерен пушек.
Армията също се възползва от комендантския час, решавайки, че всички честни граждани ще се подчинят на волята на императора и няма да излязат от домовете си; всички войници, които не участваха в потушаването на пожарите, бяха организирани в малки отряди от по десетина-петнайсет души и обикаляха из улиците в търсене на мародери. Неколцина бяха арестувани; мнозина други бяха пребити до смърт.