Тоа Сител сви устни и кимна.
— Съгласен съм. Дай ми пет минутки да събера ескорт.
— Зарежи ескорта.
— Улиците все още не са безопасни…
— Разбира се, че са; нали ще яздиш с мен. — Бърн нахлузи през главата си ремъка, придържащ ножницата на Косал, и затегна сребърната катарама на гърдите си. Погали с пръсти дръжката на меча и Косал отвърна от вътрешността на ножницата си със заплашително потракване като от гърмяща змия. — Не ни трябва ескорт. Да тръгваме.
5.
Тоа Сител слушаше разказа на Ламорак и разглеждаше изпитателно предателя. Лицето му изглеждаше изненадващо прямо, въпреки подутината на счупената му челюст и съсирената кръв под носа му. Херцогът си помисли, че без нараняванията си Ламорак сигурно се отличава със сурова красота. Лицето му почти инстинктивно събуждаше доверие.
Тоа Сител го намираше за очарователен по един абстрактен начин. По принцип лицето отразява характера на човек — а херцогът не можа да открие в лицето на Ламорак дори намек за слабост; нищо не подсказваше, че този тип е такова безгръбначно мекотело.
Когато влязоха в кабинета на втория етаж в градското жилище на Бърн, Ламорак потрепна като виновно кученце; той се свиваше всеки път когато графът се озовеше наблизо, и извиваше счупения си крак колкото се може по-надалече от него. Отказа да говори, докато Тоа Сител лично не му гарантира, че ще го измъкне от ръцете на Котките. Дори след това той продължаваше да говори колебливо, през стиснати зъби, а по безбрадите му бузи беше плъзнала руменина. Тоа Сител го гледаше и машинално потупваше по дръжката на скрития в ръкава му отровен кинжал.
Когато идваха насам, Бърн го беше предупредил:
— Ламорак е калпав заклинател, но има един трик, който владее достатъчно добре, че да представлява опасност. Това е Подчинението. Така че внимавай.
И той внимаваше, но не долавяше и намек, че Ламорак се кани да използва силата си. Миг по-късно всичко това беше забравено, когато Ламорак разкри същината на коварния Каинов план.
Той заекваше и потреперваше от време на време, когато ленената превръзка на челюстта му се врязваше в отеклата буза, но желанието му да докаже ценността на информацията си го караше да забрави за раните.
— … и тогава, разбирате ли, остава му само да хвърли мрежата върху илюзията — и ще я отреже от Потока. Илюзията ще изчезне, схващате ли? Двайсет хиляди души ще видят как Ма’елкот изчезва точно така, както би трябвало да изчезват актирите. Това ще е доказателството. Ма’елкот няма да оцелее още дълго.
— Мрежата, шибаната мрежа! — изръмжа Бърн и жилите на врата му изпъкнаха. Закрачи яростно напред-назад и столът, който му се изпречи на пътя, се пръсна на парчета от ритника му. Той се обърна рязко към Ламорак. — А Палас? Това как ще му помогне да спаси Палас?
— Няма да му помогне — обади се Тоа Сител, надигайки се от стола си. — Не разбираш ли? На него не му пука за нея. Палас е просто примамка. Каин е камата. От самото начало неговата мишена е била Империята.
— Не мога да повярвам — каза Бърн. — Не знаеш през какво е преминавал заради нея.
— За тях всичко е игра — настоя Тоа Сител. — Не помниш ли? Ма’елкот научи това от онзи, когото залови в двореца. Това е игра, пиеса, която по някакъв начин успяват да гледат. Развлечение. Ние страдаме и умираме за забавление на актирите.
— Забавление или не, той все пак ще се опита… — започна Бърн, но Тоа Сител изпусна нишката на мислите му.
Той отново беше вперил поглед в Ламорак.
В момента, в който Тоа Сител беше произнесъл думата игра, Ламорак беше зяпнал първо него, после Бърн и в очите му се бе появила паника. Устните му потрепваха като на дете, което всеки момент ще заплаче, а от гърлото му излезе сподавен звук.
— Какво има? — попита Тоа Сител. — Ламорак, какво не е наред?
Ламорак му махна с трепереща ръка.
— Аз, аз… нищо. Просто аз… не мога…
Бърн се ухили презрително.