— Ще напълниш гащите, нали? Не си ли малко стар, за да те е страх от актирите?
— Аз… не, аз…
Столът на Ламорак се люшна назад и той трескаво се опита да се отблъсне обратно със здравия си крак.
— Не, тук има нещо друго — каза Тоа Сител и пристъпи към него. — И преди съм виждал това. То е нещо като болест. При някои хора страхът от паяци се проявява по този начин; един човек, когото познавах, не можеше да се качи по стълба, защото го беше страх, че ще падне.
— Така ли? — Бърн се ухили и внезапно скочи към Ламорак, сграбчвайки го за раменете. Издърпа го рязко от стола, повдигна го над пода и го разтърси като някакво дете. — Да не би да ни е страх, а? Това ли ни е проблемът? — Той се засмя като пиян. — Повтаряй след мен: Каин е актир. Хайде де, кажи го! Каин е актир!
Ламорак поклати безмълвно наранената си глава, онемял от ужас.
— Бърн — каза Тоа Сител, поставяйки ръка на рамото му, — това няма да ни помогне. Той не се владее.
Бърн се обърна към него. Очите му блестяха като на разярена пума, защитаваща плячката си.
— Махни си ръката от мен, ако искаш да я запазиш цяла. Той ще го каже или ще му откъсна шибаната ръка.
Ламорак простена, когато Бърн го придърпа към себе си и отново го разтърси.
— Мислиш, че не мога да го направя? Мислиш си, че не съм достатъчно силен? Кажи го! Каин е актир. Кажи го!
Ламорак изцъкли очи като кон, затворен в горяща плевня. Лицето му стана червено, после мораво.
— К… К… — опита се да произнесе той през стиснатите си зъби, давейки се. — К-каин…
Тоа Сител усети ледени тръпки по гърба си. Ченето му увисна и той го затвори, но само за да го отвори отново и да каже:
— Бърн, почакай! Той не може да го каже! Не виждаш ли, че се опитва? Но не може! Помниш ли онова заклинание, което блокира езиците на актирите? Сещаш ли се? Сигурно си чул Ма’елкот да го споменава!
Бърн го погледна намръщено; Ламорак продължаваше да виси безпомощно в ръцете му.
— Не мога да разбера накъде биеш.
— Не можеш ли? Ламорак е един от тях! Той не може да ни каже, че Каин е актир, защото знае, че това е истина!
— Не съм! — рече Ламорак с треперлив глас. — Кълна се! Не съм, заклевам се! Не е вярно, това е лъжа, аз…
— Млъквай — рече разсеяно Бърн, подчертавайки командата си с разтърсване, което отхвърли главата на Ламорак назад. Графът изведнъж се успокои и се отпусна; на лицето му грейна похотливо задоволство. — Я виж ти! Да си го начукам като на девствена коза! Както казват в такива случаи, крадецът вика: „Дръжте крадеца!“.
Тоа Сител се ухили и кимна утвърдително.
— Точно така. Разбираш ли какво означава това?
Бърн сви рамене. Ламорак изхълца и Бърн го плесна с всички сили по лилаво-черния оток над счупената челюст.
— Млъквай.
— Това означава, че сме си намерили тест. Сложи го на стола.
Бърн се подчини.
— Хвани му ръката — каза Тоа Сител.
Ламорак се опита да я отдръпне, но силата на Бърн беше огромна.
— Сега — рече Тоа Сител — започни да му късаш пръстите един по един, докато не повтори фразата „Аз съм актир“. Обзалагам се, че ще ги изгуби всичките.
Ламорак зави глухо, стиснал зъби, още преди Бърн да хване и да извърти кутрето на ръката му. Костите изхрущяха като изсъхнала хартия и плътта се разкъса със звук като от съдиране на дебел плат. Бърн изхвърли пръста през рамо като оглозган пилешки кокал. Кръвта оплиска ухиленото му лице и той я облиза от устните си.
Тоа Сител пристъпи напред и пристегна китката на Ламорак с колана си, докато алената струя не се смали до редки капки.
— Защо просто не го кажеш? — попита Бърн. — Малко ще ми е трудно да направя това още девет пъти. Толкова е лесно, нали? Аз съм актир. Аз съм актир.
Ламорак поклати глава и си пое дъх, за да заговори, но Бърн затисна устата му с окървавената си длан.
— Помисли си какво ще кажеш, Ламорак. Всяка дума, различна от „Аз съм актир“, ти струва още един пръст.
После отдръпна ръката си. Ламорак не каза нищо, само погледна умолително към Тоа Сител. Херцогът сви рамене — Ламорак нямаше да е от полза на никого, ако изпаднеше в дълбок шок или умреше от загубата на кръв.
— Научихме всичко, което ни трябваше, Бърн. Сега трябва да отведем Ламорак при Ма’елкот. Така можем да му докажем колко опасен е Каин. С доказателството на Ламорак истинската същност на Каин вече няма да е просто предположение.