„Като стана дума за това…“, помисли си тя и погледна към смесения антураж от Поданици и Лица, изпълнили стаята.
— Според мен — рече бавно Киърандел — трябва да излезем от стаята, за да, ммм, попреговаряме още малко.
Дланта ѝ, която се отпусна върху ръката на Величеството, беше по-топла от човешката и предизвика ответната топлина в усмивката му.
— Не съм сигурен, че разполагаме с време — отвърна той.
„Три минути, не повече“ — помисли си тя, но не позволи на мисълта да се изпише на лицето ѝ.
— Ммм, щом така смяташ. — Тя въздъхна разочаровано, но вниманието на Краля вече беше привлечено от случващото се навън. — Къде са ти херцозите?
— Деофад вече е на стадиона. Паслава… ами… — Той отново се обърна към нея и този път в усмивката му имаше нещо зловещо. — Паслава ще пристигне по-късно. Точно сега трябва да се погрижи за нещо в пещерите.
7.
Артуро Колбърг избърса потта от горната си устна, наведе се към микрофона на креслото и прошепна дрезгаво:
— Не, по дяволите. Никакво пряко предаване, не сега.
Вицепрезидентът по маркетинга го възнагради с едно бизнесменско неодобрително смръщване от екрана.
— Здраво са ме налазили, Арт. Искат още едно предаване, също като онзи ден. — Той снижи гласа си до шепот. — Току-що научих от Борда…
Колбърг потрепна неволно — отново му се стори, че по гърба му пъплят мравки. Той погледна през рамо към двете сопита. Скритите им зад шлемовете лица като че ли бяха обърнати към екрана, но нямаше как да е сигурен в това.
— Просто ще трябва да почакаш — настоя той. — Всички ще трябва да потърпите. В момента нищо не се случва, за бога! — Очите му изпъкнаха и той процеди пред зъби, които стискаше толкова силно, че чак го болеше ченето. — Нищо не се е случвало от часове! Той спи, ясно ли е?
— Господи, Арт, успокой се. Добре де, спи. Няма проблем. Но искам гаранция, че ще излъчваме пряко голямата развръзка. Онова нещо, което трябва да метне върху Ма’елкот — искаме го на живо по мрежата. Онзи тип Клиърлейк много са го харесали от Борда и искат той да е водещият.
Ръката на Колбърг трепереше, когато приглади назад мокрите си от потта коси.
— Ще съсипете продажбите ни на кубове. Наясно сте, нали? Това е кулминацията на цялото проклето Приключение! Каин е най-добър в това — знаете го много добре. Петнайсет години водя Приключенията му. Това е запазената му марка. Той събира всички нишки за шоуто на стадиона. Всичко ще се случи наведнъж. Пуснете ли го на живо, целият свят ще знае развръзката!
— Това не е проблем за нас. Бордът одобрява, Арт. Таксите за живото предаване ще покрият спада в продажбите на кубове — а според нашите прогнози той ще е минимален. Това ще се купува за колекциите, Арт. Особено ако той умре.
8.
Далечните гласове, произнасящи името на Каин, накараха Палас да се издигне като мехурче нагоре през пластовете на песента на Чамбарая. Нямаше представа колко дълго се беше оставила на напева да я носи далеч от тялото ѝ; последният ѝ ясен спомен бе как разговаря с Каин тук, от тялото си, което лежеше завързано на олтара.
„Той грееше като звезда“, помисли си тя. В него имаше някаква сила, нещо, което не беше свързано с Потока, но имаше отношение към него — някаква динамична жизнена енергия, която я беше повикала в речния ѝ сън. Тя не се бе зародила от Потока или от някакъв външен източник; самата стая се беше затоплила при влизането му, сякаш той носеше в гърдите си някаква пещ. Как Палас не беше забелязала това досега?
Нима по-рано не беше съществувало?
Всичките им сблъсъци, раните, нанесени и получени и от двете страни, неговият незатихващ гняв, нейната объркана завист, всичко ѝ се струваше толкова далечно, толкова тривиално. От тази гледна точка тя не можеше да разбере как бяха успели да се направят взаимно толкова нещастни.
Нямаше нищо по-лесно от щастието; това чувство се появява, когато се откриеш за живота, протичащ през теб, когато знаеш, че ти и реката сте едно. Двамата с Каин така и не бяха успели да го разберат. Бяха се откъснали един от друг, от самите себе си, бяха се вкопчили в живота си като скъперници в златото си, преструвайки се, че самият живот може да бъде складиран или похарчен.