Той поклати глава. Беше казал на ония идиоти да не ползват никакво осветление. Щяха да си правят компания в тъмното, а всяка светлинка би могла да предупреди Каин.
Бърн пристигна на уреченото място и се огледа. Нямаше и следа от момчетата му; той кимна одобрително — бяха се прикрили добре, докато не се уверят в самоличността му.
— Добре, момчета. Аз съм. Излизайте; има малка промяна в плановете.
Той стоеше там и се ослушваше в ехото на собствения си глас и в тихия плясък на процеждащата се през варовика вода.
После изруга, спомняйки си внезапно за омагьосаната от Ма’елкот кама, която все още се намираше в кожената кания на бедрото му. Той я извади; острието излъчваше слабо сияние, което едва се забелязваше на светлината от лампата му. Бърн завъртя острието около себе си и установи, че сиянието му се усилва съвсем леко, когато е насочено по диагонал нагоре.
— Копеле — промърмори той. — Гадно копеле. Вече е бил тук.
Хората му би трябвало да са му оставили някакъв знак, който да подсказва накъде са тръгнали. Не можеше просто да последва камата, не и тук, долу. Докато обикаляше пещерата, той мина покрай кладенеца, в който беше оставена мрежата, и от отвора му го лъхна вонята на екскременти и кръв.
Застанал на ръба на кладенеца, Бърн затвори очи. Нямаше нужда да поглежда надолу, за да разбере какво ще види — скупчените тела на неговите четири Котки.
Но щом те бяха мъртви, то тогава светлината на чия лампа беше видял?
Той се обърна, опитвайки се да отскочи от кладенеца, но вече беше късно.
Не чу нищо, което да го предупреди. Нито потропване на ботуши, нито полъх на дихание, нищо, с изключение на тихите, невидими ръце, които го блъснаха в гърба, докато около глезените му се уви невидимо въже. Преди да разбере какво става, той се усети, че пада с главата напред в кладенеца, бръскайки се в стените, докато накрая не се стовари върху студените трупове на хората си.
В пещерата засия светлина и главите на петима мъже се надвесиха от ръба на кладенеца.
Бърн бавно се освободи от оплетените крайници на труповете, изправи се и започна демонстративно да отупва дрехите си от мръсотията и кръвта, докато разбутваше с крак телата в търсене на стабилния каменен под.
— Аз съм Абал Паслава — каза единият от мъжете. — Хората ме наричат Заклинателя. Реших, че ще ти е интересно да разбереш кой те е убил, Бърн.
Бърн надигна глава към него и одобрително кимна.
— Добър капан, Заклинателю Абал Паслава. Наистина добра работа. Сега предполагам, че хората, които са с теб, ще ме прострелят с арбалети или ще ме засипят с камъни, или нещо такова. — Бърн се засмя сърдечно. — Идеята е на Каин, нали?
— Всъщност да, негова е — отвърна Паслава със злобна усмивка. — Той ни каза за магическата ти защита и реши, че най-добрият начин да те убием е да те примамим тук долу, където магията ти няма да функционира. Нито пък силата ти, неуязвимостта ти и най-вече Косал. Благодарение на грифоновите камъни от мрежата, която твоите хора бяха тъй добри да пазят за нас, аз притежавам повече от достатъчно сила, за да те погубя.
— Добър капан — повтори Бърн. — Каин е по-умен, отколкото предполагах. Но има нещо, което той не знае.
— Ммм — изхъмка Паслава замислено. — Каин каза, че ще се опиташ да се пазариш за живота си. Каква информация би могъл да притежаваш, която да е по-ценна за нас от смъртта ти?
— Информация ли? — Бърн се изсмя гръмогласно. — Ще ти дам една информация — рече той, като се пресегна през рамо към Косал.
Щом мечът излезе от ножницата си и дръжката му се озова в ръцете на Бърн, острието зажужа звучно.
Паслава се опули.
Бърн се ухили и му махна с жужащото острие.
— Ти не си единственият с грифонов камък.
Паслава извика:
— Стреляйте! Застреляйте го веднага! — но преди рицарите на Кант да заредят арбалетите си, Бърн сви колене и с един скок се измъкна от кладенеца. Рицарите се наведоха, когато той профуча като стрела покрай тях. Бърн се преметна над един от тях и разсече черепа му на две с един замах на Косал.
Приземи се грациозно от другата му страна. Мъртвият рицар се свлече бавно на колене и се прекатури в кладенеца.
Бърн се обърна и насочи острието към Паслава, докато останалите рицари трескаво вадеха мечовете си.