(Публиката реве недоволно.)
— Така, ампмод — амплитудната модификация, което също не е правилен термин, но какво да се прави, е малко по-сложна. Това се случи с Палас, това се случва с мен и с всички останали актьори, които обичате да гледате.
Тук Хари леко изви китката си и часовникът се завъртя в кръг, издигайки се все по-нависоко с помощта на центробежната сила.
— Виждате ли, това е съвсем различен начин за стигане в Отвъдие. За да задържа часовника на това ниво, аз не трябва да спирам да го въртя. Същото е като добавяне на енергия, разбирате ли? Точно това правим ние с помощта на мислопредавателната връзка. Същата връзка, която предава обратно към Земята преживяванията ни, които вие гледате, а също така пренася от реактора на Студията към нас енергията, която ни задържа в Отвъдие.
Затворил очи, Хари си спомни маската на загриженост върху лицето на Кинисън, когато тя се наведе към него, спомни си и огромното си желание да я зашлеви.
— И така — рече тя, — можете ли да ни кажете какво се случва, ако връзката бъде прекъсната?
Тогава ръката на Хари бе спряла да се движи и той, Кинисън и цялата публика наблюдаваха мълчаливо как джобният часовник постепенно спря да се върти и отново се опря до другата му длан.
— Значи, тя се връща на Земята.
Хари следваше точно сценария; тук бе моментът да се навъси.
— Всъщност нещата са много по-сериозни. Разбирате ли, Отвъдие не е точно в съседната вселена на нашата. Даже напротив; то прилича толкова много на Земята, защото двете вселени съществуват в хармония, като октава. Но има множество други вселени, които се намират в енергийните нива между нашата вселена и тази на Отвъдие, и повечето от тях са толкова различни от света ни, че дори не мога да ги опиша. Доколкото ни е известно, всички те са негодни за живот. В някои например елементът въглерод, от който всъщност е изградена голяма част от тялото ни, според техните физични закони не съществува. Когато някой Актьор излезе от фаза с Отвъдие, това означава смърт. Възможно най-ужасната смърт. Повечето от тях никога повече не ги виждаме. Някои в края на краищата влизат във фаза със Земята и гледката… е, не е много приятна. Дори не ми се иска да я описвам.
— Това ли ще се случи с Палас Рил, ако не я намерите?
Той, с възможно най-груб глас:
— Може вече да се е случило.
Присвиването в стомаха накара Хари да отвори очи и да погледне към собственото си лице, което се взираше в него от предното стъкло.
Полюшвайки се, таксито прескочи от една обслужваща линия към друга и за миг лицето му се проектира върху струпващите се гръмотевични облаци над Тихия океан.
— Знам, че когато сложите този шлем на главата си, вие ставате мен. Чувствате онова, което чувствам аз. Знам, че вие също я обичате. И ви се заклевам, че ако нещо ѝ се случи, никоя сила във вселената няма да спаси онези, които са ѝ причинили това. Ще накарам Бърн да моли за бърза смърт; Ма’елкот ще проклина деня, в който родителите му са се срещнали. Никой от виновните няма да ми избяга. Кълна се.
Всичко това беше написано от професионалистите в Рекламния отдел на Студията, но това нямаше никакво значение. Тези бяха най-искрените думи, които беше произнасял в живота си.
— Леле, майко — изкиска се таксиджията. — Хич не ми се иска да си ядосан на мен.
9.
Разсилният задържа почтително вратата, пропускайки Майкълсън да мине. Щом се озова в мъничката стая, Хари се ръкува с него; колкото и необичаен, този приятелски жест към човек от по-нисша каста не беше безпрецедентен и служеше като прикритие на преминаването на малкото пакетче с чист кокаин от ръката на Хари в ръката на мъжа. Паричните потоци се наблюдаваха по електронен път, но кокаинът и другите стимуланти се продаваха легално на представителите на всички касти от Професионалисти нагоре; всички наркотици се бяха превърнали в предпочитана черноборсаджийска стока и обикновено се използваха за дискретен подкуп. При посещенията си в социалния лагер „Бюкянън“ Хари винаги носеше в себе си достатъчно количество; веригата от подкупи — от директора до Работниците, надзираващи лишените от слух по хирургически път Трудоваци, които се грижеха за интернираните — беше единственият начин да се срещне и поговори с баща си.
Разсилният безмълвно посочи сензорната плоча на стената, която Хари трябваше да натисне, когато решеше да си тръгне, след което разпери пръстите на двете си ръце.