Хари изрази възхищението си с тихо подсвирване.
— Марк, това е страхотно. Пуртин Клейлок, нали?
— Точно така, синко — отвърна Вило с широка усмивка. — Избрах го, защото е май единственият оцелял, а фигурата ми не е подходяща за Бърн. Не че това е попречило на другите. — Той изсумтя и кимна към останалите гости. — Какво има, хлапе? Като че ли не се забавляваш.
— Ами… Май съм малко напрегнат, Марк.
Вило кимна разсеяно, зает със собствените си мисли.
— Виж какво, искам да те представя на един специален гост. Ела с мен и… Чакай, преди да отидем — помниш ли онзи разговор, който проведохме миналата седмица, за събирането ти с Шана?
— Да? — отвърна предпазливо Хари.
— Ами просто исках да ти кажа, че това е направо страхотно. По-добро е, отколкото се надявах.
Стомахът на Хари се върза на възел.
— Не го бях планирал точно така.
— О, мамка му, знам, знам. Но това е просто абсолютно впечатляващо, мамка му — не мога да загубя, нали разбираш?
Хари разбираше съвсем точно какво има предвид — той или ще спаси героично Шана, или ще отмъсти героично за смъртта ѝ, или ще загине героично в някой от двата опита. Без значение от изхода, това щеше да се отрази благотворно на патрона му.
— Да — отвърна той с глух глас. — Предполагам, че перспективите пред вас са отлични.
— Можеш да се обзаложиш. Хайде, да вървим.
Вило го поведе към една пищна Незаета около петдесетте, която стоеше сред групичка обожатели. Над метално сивата си туника и бричовете беше навлякла велурена броня и се бе наметнала с надиплено синьо наметало — беше се маскирала като Палас Рил.
Вило се прокашля.
— Каин, искам да те представя на Шермая Доул. Мадам Незаета Доул, това е Каин.
Когато се обърна към него, очите ѝ грейнаха, макар, разбира се, да не му подаде ръка.
— О, да, Марк. Срещали сме се.
— Мадам Незаета — каза Хари с леко вдървен поклон — оказа голяма чест на мен и Шана, като присъства на сватбата ни.
— Да, така е — отвърна тя. — Ако бяхте там, Марк, щяхте да си спомните. — Ушите на Марк пламнаха. Доул продължи: — Шоумен Майкълсън, как сте?
— Толкова добре, колкото може да се очаква, мадам, благодаря за интереса. А вие?
— Ами нали знаете, много съм притеснена за Шана — каза тя, притискайки длан към щедрия си бюст. — Марк беше толкова мил да ме покани да споделя кабината му. Толкова се надявам, че ще успееш да я откриеш.
— Такива са намеренията ми, мадам.
— И, Шоумен, моля да ме извините за избора ми на костюм. Марк ми каза каква е темата за тази вечер и аз знам — тя се наведе към него и самодоволно се изкиска, — че Палас Рил не е враг на Каин; о, това ми е известно много добре! Но искам да напомня на всички кое е наистина важното нещо — какво е заложено тук. Нали не ви притеснявам?
Хари се изненада от прилива на добри чувства към тази жена.
— Мадам Незаета Доул — каза сериозно той, — вие може би сте най-милостивият човек, когото познавам; невъзможно е загрижеността ви да ме притесни. Напълно съм съгласен с вас.
— Единственото ми желание е да мога да направя нещо, което наистина да ви помогне — въздъхна тя. — Моля ви, не забравяйте, че през цялото време ще бъда с вас; ще гледам директно от кабината на Марк и молитвите ми ще бъдат с вас и Шана. Бог да ви помага, Шоумен.
Тя го отпрати, извърна се настрани и заговори през рамо на Вило:
— Толкова е учтив, Марк. Не знам как да ти благодаря. Наистина е изключително добре възпитан.
Вило ѝ позволи да го хване за ръката и да го отведе. Докато вървеше, той стрелна с поглед Хари; очите му блестяха, а устните му безмълвно оформиха думите: „Успях!“
Хари се насили да се усмихне и да кимне, след което тълпата отново се скупчи около него.
След няколко минути той трябваше да произнесе слово — няколко думи преди вечерята. Сред това идваше ред на безкрайните речи от Марк Вило като негов патрон, от Артуро Колбърг, като управител на Студията, и от който там изпаднал пенсиониран Актьор бяха намерили за целта. Хари измъкна бележника си от предния джоб и го отвори. Екранът му светна и на него се появи текстът на словото. Майкълсън се отправи към западния край на залата, където едно огромно вито стълбище се използваше за подиум.