Изкачи се по стъпалата и се обърна с лице към балната зала. Светлините леко се промениха, за да привлекат вниманието на присъстващите и да създадат лек златист ореол около силуета му, прикривайки насочените към него, щръкнали като пушки микрофони от другия край на залата. Хари се закашля и възпроизвеждането на кашлицата му през тонколоните прозвуча като далечен тътен.
Хиляди лица се обърнаха в очакване към него. Той погледна над главите им, чувствайки хлад в гърдите си — там се бяха събрали хиляда души, облечени като негови врагове. Сред тях липсваше само един — никой не се беше маскирал като Ма’елкот. Хари леко поклати глава. Анханският император се беше появил твърде отскоро; все още никой не го смяташе за враг.
Хари се прокашля отново и заговори:
— Казаха ми, че темата на това парти е „Враговете на Каин“. Но сега, като ви гледам, си мисля, че щеше да е по-добре, ако я бяха нарекли „Жертвите на Каин“. Едва ли другаде, освен в Ада, е имало стая с толкова много мъртви хора в нея.
Следвайки сценария, той направи пауза, за да може публиката да се засмее одобрително и да го аплодира.
„Те си мислят, че те притежават.“
Хари почувства как изпод косата му по тила се стича струйка пот.
— Знам, че някои от вас са наблюдавали директно Приключенията на Палас Рил, че някои от вас се чувстват така, сякаш самите вие сте там, в Анхана, изгубени и уплашени…
„Шана, изгубена и уплашена? Кой ги пише тези глупости?“ В гърдите му вреше и кипеше от гняв.
— … но аз ви се заклевам, че ще я намеря. Че ще ви намеря. И ще ви върна живи и здрави на Земята.
„Те си мислят, че са в безопасност.“
Думите на екрана се размазаха. Хари се престори, че кашля и избърса очите си, примигвайки към екрана.
— Разбирате ли, онези типове в Анхана всъщност не знаят с какво се захващат. Не знаят в каква каша се забъркват…
В тила му се изопнаха жужащи жици.
„Разполагам с точно толкова свобода, колкото ми трябва.“
Като че ли някаква сила овладя ръцете на Хари — те затвориха електронния му бележник и го хвърлиха на стълбището. След това се прехвърли върху краката му — преди да осъзнае какво става, токът на ботуша му се стовари върху бележника и го размаза.
— Майната му на всичко — рече той с груб глас.
Из залата се понесе шепот.
— Цяла вечер — рече Хари — се преструвах, че съм Каин. Обикалях наоколо, гледах страшно, пусках по някой лаф, за да ви поуплаша. Всичко това е просто идиотска игра. — Той позволи в хладнокръвната му усмивка да се промъкне малко от кръвожадността на Каин. — Искате ли да знаете какво точно щеше да ви каже Каин тази вечер? Искате ли?
Хари зърна пребледнялото лице на Колбърг и изпъкналите му очи. Администраторът трескаво клатеше глава. Видя и Вило, който го гледаше с подозрение, и Доул, която се взираше в него с присвити очи, сякаш не можеше да го види добре. Върху останалите лица се забелязваше напрегнато очакване, граничещо с похот.
— Той щеше да каже: Тя е моя жена и това е моята битка. Щеше да каже: Вие, ято мършояди, гледайте собствения си живот.
Хари слезе по стълбите и се спря пред тълпата — сбирщина от най-могъщите мъже и жени на Земята.
— Разкарайте се от пътя ми.
Те бавно е разстъпиха встрани.
Ботушите му потракваха по мраморния под в преддверието и още преди да стигне външната врата, от Диамантената зала се разнесоха оглушителни ръкопляскания, като гръмовния шум на разбиващи се вълни.
Хари продължи да върви.
Докато чакаше пред асансьора, през вратата се измъкна Колбърг.
— Майкълсън! — излая той немощно, задъхан от бързането. — Не мърдай оттам!
Хари не го погледна. Той просто наблюдаваше как бароковата бронзова стрела пъпли бавно към номера на етажа.
— Това е неприемливо! — каза Колбърг. Очите му бяха изпъкнали, а лицето му лъщеше от пот. — Спасих те — на косъм! — и повечето от тях си мислят, че това е част от сценария. Но сега искам да се върнеш вътре и да се престориш, че всичко това е било шега, ясен ли съм?
— Знаеш ли какво? — рече тихо Хари, без да отмества поглед от стрелата. — Тук сме съвсем сами, Арти. Няма охрана, няма камери. Никакви свидетели.
— Какво? Как ме нарече?
Сега вече Хари се обърна към Колбърг и от очите му гледаше Каин.
— Казах, че сме сами тук, дебел шибаняко, и аз знам поне три различни начина да те убия така, че да не останат следи.
Колбърг зяпна и от устата му излезе звук, наподобяващ съскането на спукан балон. Той отстъпи крачка назад, после още една.
— Не можеш да ми говориш така!