Вратите на асансьора се отвориха и Хари пристъпи вътре.
— Знаеш ли какво? — рече той с равен глас. — Ако оживея, ще ти се извиня.
Колбърг зяпна, а ръцете му трепереха от притока на адреналин, по който толкова много си приличаха яростта и ужасът. Вратите между двамата се затвориха и асансьорът понесе Хари надолу към приземния етаж.
„Утре ще си платя за това“, помисли си той, докато крачеше към изхода. Той притисна длан към бронираното стъкло и погледна към буреносните облаци, в които зловещо се отразяваше оранжевата светлина на уличните лампи.
„Мамка му — помисли си той. — Утре ще си платя за всичко.“
Ден втори
— Какво ти става? Никога не се ядосваш! Дори един обикновен вик ще е по-добре от това, това… равнодушие.
— Господи, Шана, успокой се. Какво ще докаже викът — кой има най-силен глас ли?
— Може би просто ми се иска да мога да повярвам, че в теб има и други чувства, освен любовта към насилието. Понякога ми се иска да съм толкова важна за теб, колкото убиването на хора…
— По дяволите, не е честно…
— Честно ли? Искаш честност? Нека те цитирам: „Вярвам в правосъдието, стига да държа нож, опрян в гърлото на съдията.“
— Какво общо има това с…
— Всичко. То е едно и също. Всъщност може би не трябва да очаквам от теб да разбереш.
1.
Един твърде млад и твърде красив мъж с къдрава коса гледа сериозно от екраните в домовете по цял свят.
— За онези от вас, които се включват сега, напомням, че вие гледате „Най-новото от Приключенията“, вашият двайсет и четири часов източник на новини от Студията. Аз съм Бронсън Андърууд.
— Главната новина тази сутрин — след по-малко от час легендарният Каин ще се прехвърли в Града на живота, столицата на Анханската империя, която се намира на северозападния континент в Отвъдие. Съпругата му в реалния живот, добре познатата ни Палас Рил, е изгубена някъде в града. Графиката, която виждате в долния ляв ъгъл на екрана, представлява приблизителна оценка на оставащите часове до момента, когато съвпадането в амплитудите ще изчезне и тя ще излезе от фаза с Отвъдие. Както сами разбирате, ако Каин не успее да я спаси, Палас Рил ще умре от ужасна смърт след сто трийсет и един часа — малко повече от пет дни и половина.
— „Най-новото от Приключенията“ ще излъчва тази графика двайсет и четири часа дневно, докато има и най-малка надежда за спасението на Палас Рил, а на всеки час ще излъчваме нов репортаж за напредъка на Каин в отчаяното му търсене.
— В следващия един час ще ви представим запис на интервюто на Лешон Кинисън със самия Каин и нека ви кажа, че това наистина е нещо голямо. Но първо ще поговорим с нашия главен аналитик по анханските въпроси Джед Клиърлейк.
— Добро утро, Бронсън.
— Джед, какво можете да кажете на нашите зрители за настоящата ситуация в Анхана? Какво всъщност знаем за нея?
— Всъщност, Бронсън, знаем доста повече, отколкото бихте могли да предположите. Първо, тези сто трийсет и един часа са само приблизително число. Съществуват множество фактори, които влияят върху фазовата стабилност на…
И това беше само началото.
2.
Планината от камък и стомана, която представляваше сградата на Студията в Сан Франциско, се извисяваше над широката равнина от площадки за приземяване и паркинги. Орлите, които кръжаха около върха на планината, всъщност бяха лимузините и летящите двуместни автомобили на Незаети и Инвеститори, които очакваха разрешение за кацане.
През нощта времето се беше развалило. Лъчите на изгряващото слънце огряваха лъскавите готически арки на прозорците и блестяха в очите на гаргойлите, които клечаха върху масивните подпори. Високите гранитни стени — първата линия на защита срещу евентуално нахлуване на нисшите касти — заобикаляха целия център.
Представителите на тези касти — Работници, Занаятчии и дори няколко Професионалисти, които не бяха особено горди от средата, в която се намираха — се стичаха, блъскайки се, по широкия път към огромния портал от ковано желязо. Движението им бе ограничавано от охранителите на Студията, облечени в червени униформи, които стояха по тротоарите, хванати за ръце.
През следващия един час самият Каин щеше да мине през този портал.
В залата „Кавеа“, където имаше пет хиляди кабини за директна връзка, цяла дружина разсилни развеждаха и настаняваха богатите клиенти в техните симкресла.
В абонатните кабини Незаетите и гостите им се наслаждаваха на деликатесите и екзотичните вина, които им предлагаха сервитьорите, и обсъждаха изключителното представление, което бе изнесъл Каин на Бала на абонатите. Мненията се разделяха: повечето смятаха, че това е особено вдъхновяващ образец от драматургията на Студията, но упоритото малцинство поддържаше твърдението, че са станали свидетели на абсолютно спонтанно действие — че се е случило нещо истинско.