Втората причина бе самият Колбърг.
Той бе създал Каин, бе ръководил кариерата му със същата загриженост, която повечето мъже запазват за синовете си. Каин отиваше във всяка точка на Отвъдие, където се появяваше потенциално сензационна ситуация. Колбърг го изпращаше на места, където вече имаше други Актьори — дори това да означаваше да се намеси в тяхната история и дори да поеме главната роля. Колбърг често бе критикуван заради фаворизирането му, заради стремежа си да угоди на публиката, за нарушаването на правата на другите Актьори и за съсипването на професионалната им стойност.
На всяко обвинение той отговаряше с един-единствен жест — дебелият му пръст посочваше таблицата с рейтингите на Студията. Дори второстепенните Актьори се отказаха да мърморят — все пак шансът Каин да се появи неочаквано в Приключението им вдигаше до небето броя на абонатите за всеки един Актьор в Сан Франциско.
Но Каин се опълчи на Колбърг, открито му се противопостави, дори го заплаши — това не биваше да му се разминава. Майкълсън дори не трябваше да бъде смятан за Професионалист — въобще това гъделичкане на егото на Актьорите беше стигнало твърде далеч. Какви ти Професионалисти! Актьорите не биваше да са нещо повече от Занаятчии; все пак те просто търгуваха уменията си за пари. Истинският Професионалист е член на елитно общество със собствен етически кодекс; истинският Професионалист е отговорен за резултатите от работата си.
Колбърг се усмихна мрачно. Това вече щеше да е забавно — някой да държи Каин отговорен за последствията от действията му. Това бе наистина приятна фантазия, но никой не можеше да си позволи да я реализира. Каин представляваше твърде голяма ценност.
Всъщност, напомни си той, не го беше заплашил Каин, а Майкълсън. Каин беше донесъл на Студията богатство, Каин бе най-големият успех на Колбърг.
Майкълсън бе онзи, който трябваше да получи наказание.
3.
Хари приключи тренировката си със серия ритници със завъртане срещу холограмната мишена с размер на човешка глава, която танцуваше в електростатичната мъгла покрай едната стена на фитнес залата на Аби. Завъртания в двете страни, блокиращи удари, странични удари, полузавъртания — Хари не спря да се върти, докато от косата му не започна да се стича пот.
Той тръсна глава и си отбеляза да внимава с движенията наляво; промяната във времето бе стегнала една стара рана от меч на дясното му бедро, което го забавяше дотолкова, че успяваше да нанесе само три от всеки пет удара срещу подскачащата мишена. Това изобщо не му харесваше — вече не беше млад и опитът можеше да компенсира само донякъде липсата на скорост.
Той отиде право при екрана, без да си прави труда да взема душ. Забърса с кърпа позасъхналата пот от тялото си, докато разговаряше с адвоката си. Искаше да се погрижи за всичките си дела и най-вече да подсигури редовното изплащане на годишната такса за баща си. Когато приключи с това, той прекъсна връзката. Не желаеше да разтоваря с никой друг.
Преметна кърпата през раменете си и се отправи към камерата. Лимузината на Студията щеше да се приземи след петнайсет минути.
Време бе да се превърне в Каин.
Камерата в мазето на Аби изразходваше количество енергия, което щеше да стигне за осветяването на малък град. В нея се поддържаше нормалното за Отвъдие поле, което позволяваше на Хари да съхранява там облеклата и оръжията си, така че никога не му се налагаше да се преоблича в камерата на Студията заедно с второстепенните Актьори.
Размерите ѝ бяха като на малък килер — точно два пъти по-голяма, отколкото му бе необходимо.
Той отвори вратата и пред него се появи празната лява стена. Понякога се изкушаваше от мазохистичното желание да купи някой дубликат на костюма на Палас и да го окачи там просто за да запълни с нещо надсмиващата му се празнота. Тъжни желания на отчаян човек — самият той никога не закачваше дрехите си там. Точно както и продължаваше да спи само в едната половина на огромното легло.
Хари извади екипировката си.
Черната кожена туника бе избеляла и напукана — под мишниците се виждаха белите следи от стара засъхнала пот, връзките от сурова кожа се бяха разтеглили и вкоравили. Той я остави върху лъснатата тапицерия на дивана в съблекалнята редом с меките черни панталони с грубо зашити разрези и дупки; грубият кафяв конец изглеждаше като засъхнали петна от кръв върху кожата. На пода положи чифт меки ботуши с височината на спортните кецове от една съвсем различна епоха.