6.
Към шума на събралата се отвън тълпа се присъедини ниското ръмжене на двигателя на дългата черна лимузина, която се залюля над извития път. Глъчката се надигна, достигайки почти оргазмени височини, а охраната избута тълпата назад от портала, разчиствайки пътя. Лимузината кацна и над навалицата се понесе въздишка. Актьорите почти винаги се приземяваха направо на площадката за кацане в Студията; почти винаги избягваха тълпите и от площадката бързаха директно към зелената стая на Студията; правеха го всички.
С изключение на Каин.
Всеки човек в навалицата познаваше историята му — тази на детето от квартал „Мишън“. Те вярваха, че той е един от тях и никога не забравя откъде е дошъл, никога не забравя своите, както не спираха да им напомнят и рекламите на Студията. Шофьорът на лимузината изскочи отпред, но задната врата се отвори, преди да успее да сложи ръка на дръжката — Работниците сами си отварят вратите. Тълпата затаи дъх, когато отвътре излезе Каин.
Той застана до лимузината, с гръб към портала и огледа тълпата, която внезапно утихна. Всички видяха бръчките по лицето му, които според тях бяха причинени от тревогата му; мнозина се смушкваха и сочеха посивелите кичури в косата и брадата му.
Неподвижността му ги изненада и моментът се проточи толкова дълго, че дори двуместните коли на последните пристигащи Незаети като че ли престанаха да пикират над главите им. След това мъжът изпъна гръб и очите му проблеснаха; устните му се разтеглиха в усмивка, в която нямаше нито радост, нито веселие.
Той бавно издигна стиснатата си в юмрук ръка в жест, стар като римския Колизеум.
Тълпата полудя.
7.
Каин прекрачи през зейналата паст на портала, чиито железни челюсти щракнаха зад гърба му.
„Дявол да го вземе — помисли си той, докато вървеше към входната врата на сградата, — мразя ги тия дивотии.“
В поддържащата полето на Отвъдие камера, подобна на онази в Аби, но доста по-голяма, той получи шестте сребърни монети, които представляваха финансовият резерв на Каин.
Колбърг го посрещна в зелената стая. До вратата стояха нащрек двама облечени в червени униформи охранители.
— Страхотно въздействие върху тълпата.
— Да, все тая.
— Относно нашия, хм, малък спор снощи — разбирам, че се намираш под силен стрес. Що се отнася до абонатите, ами нека изчакаме и ще видим, нали? Ако се окаже, че не е, ммм, проблем, можем да забравим за него.
Каин погледна към двамата охранители, чиито лица бяха скрити от опушените стъкла на каските им.
— Да. Виждам, че вече си забравил.
Колбърг нервно се прокашля.
— Искам за последно да отбележа няколко неща. Преди да тръгнеш по следите на Ма’елкот, можеш да поразследваш изчезването на Палас, за да изглежда всичко правдоподобно. Никой няма да знае каква е истинската ти мисия. И, ъъъ… — Той се изкашля в шепата си. — Относно Ламорак. Ако не е мъртъв — ако примерно е пленен — при никакви обстоятелства не се опитвай да го спасяваш.
— Сигурен съм, че Карл ще оцени загрижеността ти.
— Погледни го от нашата позиция. Ти си много по-доходоносна звезда; честно казано, ще бъде, ъъъ… глупаво да те поставим в опасност заради някакъв мъж, чиито абонати през последните три години непрекъснато спадат, а и от самото начало не са били кой знае колко. И все пак, ако ти се удаде възможността да прибереш мислопредавателя му, без да се налага да поемаш, ъъъ… прекалени рискове, действай. На всички ни е интересно как работи Дългият формат, а и ти ще получиш процент от продажбата на кубовете.
— Ще го имам предвид. — Хари посочи часовника. — Пет минути.
— А, да. Ами, ммм, разбий го.
Каин кимна.
— Не само него.
8.
Светлините в „Кавеа“ угаснаха и от екраните на техниците изчезна изображението на планината, с което тестваха шлемовете. Между редиците кабини за директна връзка премина беззвучна сянка. Лицата на седящите в тях фигури бяха скрити под безцветните керамични екрани на индукционните шлемове. Една сянка се изкачи по стъпалата на трансферната платформа и се приближи до геометричния ѝ център. Прикрепената на тавана масивна рамка със сценични прожектори, известни като „слънчевите лъчи“, оживя и светлините очертаха идеално ръбовете на платформата.
А под ярката бяла светлина, без да помръдва, стоеше Каин.