— А най-хубавото е — продължава Величеството, — че той няма да разбере какво се е случило, докато не завърши срещата. Тогава моите фалшиви Плъхове ще му предадат поздравите ми. Той ще чуе фразата „Ако го направиш още веднъж“, нали се сещаш?
— Кой го издаде? Имаш свой човек в Очите или в Плъховете?
В усмивката му се промъква самодоволство.
— Търговска тайна, друже. Да речем, че напоследък на Кралството му върви и това е.
Аха. Ако му вървеше толкова, той нямаше да виси тук и да дебне, но какво пък. Защо да си хабя дъха в спорове?
— Палас Рил — напомних му. — Къде е тя?
Кралят отново ме поглежда с неясно изражение.
— Чух, че е в града — подхвърля той.
— И аз така чух. Затова съм тук и разговарям с теб. Освен това чувам, че играе някаква игра и някои от Поданиците са в нея.
— Едва ли. Щях да знам. Двамата с Палас може да не сме съвсем близки, но ако имаше нужда от помощ, щеше да дойде право при мен, нали?
— Така е.
Той ме изглежда продължително и гласът му охладнява.
— Мислиш, че нямаше да ти кажа?
Свивам рамене.
— Каин, казвам ти го сега — единственото, което знам, е, че е в града. Като че ли си спомням някакви доклади за контакти — разговаряла е с някое от момчетата или нещо такова, — но нищо по-сериозно.
— Кой е Смешника Саймън?
— Типът, който вкарва тук нещастниците, обявени от Ма’елкот за актири? Откъде да знам?
— Вчера по това време си изгубил две момчета в територията на Дънджър, долу край реката. Какво са правили там?
— Откъде да знам?
— За втори път ми отговаряш с този глупав въпрос. Вършили са нещо за Смешника Саймън и ти, мамка му, го знаеш много добре.
Той внезапно се надига и ме поглежда навъсено.
— Дошъл си по работа, нали? Кой ти плаща? Манастирите или Империята?
— Величество, заклевам се, че единственото, което ме интересува, е Палас Рил.
— Чух, че сте скъсали.
— Това си е наша работа. Къде е тя?
— Но… — Той тръсва глава и ме поглежда объркано. — Какво общо има Палас Рил със Смешника Саймън? Да не работи за него?
Поглеждам го с присвити очи, без да отговарям. Той издържа доста дълго на погледа ми, но после навежда глава и се почесва по темето.
— Добре де, мамка му. От време на време помагам на Смешника Саймън. Онези момчета… да, помагаха. Какво лошо има? Малък трън в задника на Ма’елкот и това е. Мисля, че Котките са ги спипали; едва ли някой е оживял.
— В такъв случай каква е следващата стъпка?
Той се мръщи.
— Не знам.
— Кога е следващата връзка със Смешника Саймън?
— Не знам. — Бръчката между очите му се задълбочава. — А би трябвало да знам.
— Добре, слушай сега. — Почесвам се ядосано по главата, разтърквам си очите и питам: — Как изобщо се забърка в това? Срещна ли се със Смешника Саймън… лично? Кой дойде при теб?
Той надига главата си бавно, много бавно и смръщеното му изражение се сменя с нещо като изумление.
— Не си спомням…
— В това е проблемът.
Внезапно той придобива войнствен вид.
— Не се опитвай да го превръщаш в мой проблем, Каин. На улицата има твърде много от моите хора, никога няма да…
— Спокойно. — Започвам отчасти да схващам как работи проклетото заклинание. Странно, че не ми въздейства. — Вярвам ти.
Величеството изглежда наистина притеснен и дори малко по-уплашен.
— Ще ми кажеш ли все някога какво става тук? Честно казано, мамка му, Каин, това си е страшничко! Да не започвам да полудявам? Би трябвало да ги знам тия работи. Това е някаква магия, нали? Мисля си, че някой ме е омагьосал, мамка му, това е станало.
— Да — отвръщам аз.
— Омагьосан ли съм? Това ли искаш да ми кажеш? Ще ги избия, мамка му!
— Не го приемай толкова навътре.
— Не думай. Никой не може да ме омагьосва, Каин. Никой. Не знаят ли, че ще ги убия? Имат ли си някаква представа тия шибаняци с кого се гъбаркат? За мен работи Абал Паслава, шибаният Заклинател — не знаят ли, че ако се захване с тях, ще им навре пишките в задниците и ще се чукат сами на всяка крачка?
Вдигам ръка, за да го прекъсна.
— Какви са отношенията ти с Лицата напоследък?
— Не са много добри — отвръща той, успокоявайки се. — Защо?
— Хаман има най-добри връзки в двореца. Трябва да говоря с него.
— Ще трябва да викаш доста силно. Мъртъв е от година.
— Шегуваш се! Дебелия Хаман? Мислех си, че е неунищожим.
— Да, и той мислеше така. Никой не знае кой го премахна, но умниците залагат на новия водач на Лицата — онази елфска кучка от квартала „Екзотична любов“ в Града на пришълците. Киърандел.