— Обратната? Мили боже.
— Да, не стига, че е лесбийка, ами и получовек? И ръководи банда в Лабиринта? Събрала е всякакви получовеци — елфи, джуджета, феи. Сега Лицата практически притежават Града на пришълците. Преместила е цялото обзавеждане от старото местенце на Хаман, „Щастливият скъперник“, в „Екзотична любов“; сега това е най-луксозното казино в цялата Империя. Нарича се „Залагащият пришълец“. И никой не смее да се бъзика с нея. Говори се, че се е докопала до книгата със заклинания на Хаман, а нали знаеш какви са елфите — те са измислили магията, мамка му. Хей, тя замесена ли е в това? Тая лизачка ли ме е омагьосала?
— Как е тя с връзките?
Той свива рамене.
— Също като Хаман, може би по-добре. Той се опираше предимно на комарджиите. Тя е омотала комарджиите, наркоманите, извратеняците, които обичат да си пъхат оная работа в нечовешки дупки. Хей, дали няма да се навиеш да я убиеш заради мен? Ще ти се отплатя щедро.
Поклащам глава.
— Не този път. Виж какво, трябва да вървя. Ще поддържаме връзка.
— Толкова бързо? Минаха две години — няма ли да поостанеш малко?
— Съжалявам. Имам краен срок. Хей, щом главата ми струва толкова много, да ти се намира резервно наметало, мантия с качулка или нещо такова? За да мога да стигна до Града на пришълците, без да ме разпознаят?
Той посочва с палец.
— Вземи моята. Скрил съм я зад онзи счупен шкаф. Знаеш ли, достатъчно ще е просто да се обръснеш. Без брадата си съвсем различен човек.
— Мантията ще ми е достатъчна. Понякога ми се иска да съм си аз.
Той свива рамене. Грабвам наметалото, увивам се в него и придърпвам качулката напред, за да скрия лицето си.
Величеството протяга ръка; аз я поемам. Той казва:
— Нали знаеш, че домът ми е винаги отворен за теб? Ела някой път след Чудото, която нощ си избереш. Можеш да останеш при мен.
— Добре. До скоро.
Отдалечавам се, подсвирвайки си като някой мързелив Работник, докато не се отдалечавам достатъчно от игралното поле; после лицето ми става сериозно и ускорявам крачка. Значи, ще ми бъде доста по-трудно, отколкото съм очаквал; и какво от това? Тук е Анхана, невъзможно е човек да се отчае.
Лекият западен вятър раздухва пушека и вонята на Лабиринта, докато крача към граничната линия на Лицето, а слънцето загрява лекия плат, покриващ кожената туника на гърба ми. Проститутки и просяци ме измерват с погледи, докато минавам покрай тях, може би преценяват дали могат да получат нещо от мен, или да го откраднат, но аз се движа твърде бързо; преди да решат, вече съм изчезнал. Не им обръщам никакво внимание.
Изгорелите сгради ми предлагат кратък път до Лицето, онази част от Лабиринта, която граничи с нормалната Анхана и някога беше територия на Хаман и неговите Лица; някакъв мърльо, увит в прогорени парцали, ми изръмжава изпод брезента, който е опънал между две греди, натръшкани като царевични стъбла след жътва. В сенките зад него една жена с безизразни очи притиска към пресъхналите си гърди мълчаливо бебе. Усмихвам се, повдигам извинително рамене заради нахлуването в дома им и продължавам.
Тук се чувствам удобно, по-спокойно, отколкото на което и да е друго място, където съм бил, откакто навърших осем. Може би след като намеря Палас, ще остана още няколко дни.
Топлината на слънцето започва да ме изпотява. Сърби ме навсякъде. Мириша на пръч.
Обожавам този град.
Тук съм свободен.
13.
Киърандел Първото лице вдигна глава от книгата, която четеше, още при първото почукване на входната врата на апартамента ѝ. Посетителят използваше таен код. Дребничките куклени ръчички на Тъп продължаваха да мачкат жилите по раменете и врата ѝ.
— Не ставай — прозвуча в ухото ѝ свистящият глас на Тъп. — Заки ще отвори.
— Това сигурно е Пишу — въздъхна Киърандел.
Той никога не би я притеснил, освен ако не ставаше въпрос за нещо спешно.
— Кажи му да си върви.
Към пръстите върху врата ѝ се прибавиха и устните на Тъп и Киърандел усети как я полазват топли тръпки.
— Ммм, престани. — Киърандел се пресегна през рамо и свали в скута си красивото малко дървесно духче; Тъп беше яхнала като кон ръката на Киърандел. Макар да бе висока само двайсетина инча, Тъп представляваше чудо на женското съвършенство — идеални гърди, които никога нямаше да изпитват притеснения от силата на тежестта, безупречна кожа, златиста коса, която като че ли грееше със собствена светлина. Тя можеше да мине за красиво човешко същество, ако не бяха ръстът ѝ, свитите на гърба ѝ големи прозрачни криле и прегъващите се навътре големи палци на краката, които ѝ помагаха да се катери по дърветата. Беше очарователна и невероятно отзивчива; докато Киърандел я гледаше, зърната на гърдите ѝ се втвърдиха. Тя се изви съблазнително и уви красивите си изящни глезени около ръката на Първото лице. — Сега не му е времето за игри, сладурче. Работата зове. Хвръкни да се облечеш. Пишу обича дребни жени и не ми се иска да възбуждам разни мисли в главата му.