Той се размърда. Тя прекъсна връзката и насочи вниманието си към ситуацията в ямата.
Джанър продължаваше да говори. Киърандел нямаше представа какво е казал, а и не я интересуваше. Щракна с пръсти към едното огре, което стоеше до дясното ѝ рамо. То стовари масивните си ръце с дълги нокти върху раменете на Джанър, сграбчи го здраво и повдигна съпротивляващия се мъж от пода.
— Хей! Хей…!
— Стига ти за днес. Изкарай го от ямата.
Огрето вдигна Джанър и тромаво го изнесе по стълбите към основната зала. До него крачеше Киърандел.
— Не мошеш да го наплавиш!
— Нямам време да успокоявам наранените ти чувства — отвърна тя достатъчно тихо, за да не чуе Бърн. — Изпий едно на бара. Хапни нещо в трапезарията. Аз черпя. Просто си затваряй устата и стой далеч от Бърн.
— Мога да зе зплавя с него…
— Нищо не можеш. Затваряй си устата. — Киърандел се пресегна, улови го за брадичката с изненадващо силната си ръка и заби ноктите си в бузите му. — И стой далеч от ямата със заровете, докато не се научиш да мамиш както трябва, глупако.
Тя махна с ръка и огрето пусна Джанър на земята с тласък, който го накара да тръгне, залитайки, към Сребърния бар.
— Киърандел…
Бърн се беше облегнал на ръба на масата за зарове и се хилеше подигравателно. Двамата ѝ служители под прикритие все още стояха зад гърба му, притиснали камите си към бъбреците му.
— Мога ли вече да мърдам, Кири? Или трябва да стоя тук цял ден?
От гърлото ѝ се разнесе странен звук, който приличаше много на хленчене.
— Моите извинения, граф Бърн — каза тя и с махване на ръката си накара служителите да го пуснат.
Той помръдна рамене, сякаш се освобождаваше от напрежението, и закрачи към нея с характерната си походка на гладна пума.
— Нали знаеш, че трябва да го убия — рече спокойно Бърн. — Той ме обиди и аз съм длъжен да се разплатя. Това е, ъъъ, честта на благородниците. Разбираш ме.
Поне с това знаеше как точно да се оправи. Киърандел пристъпи към него и го погледна разтапящо в очите.
— Моля те, милорд — каза тя, поставяйки ръце върху мускулестите му гърди, — ще го приема като лична услуга, ако го оставиш да си иде и забравиш.
В подигравателната му усмивка се промъкна оттенък на презрение. Ръцете му се плъзнаха по слабия ѝ гръб и той впи устни в нейните. Езикът му проникна в устата ѝ, обхождайки всички ъгли с лигава настойчивост. Тя знаеше точно как да задиша тежко и да се извърти, когато ръката му обхвана илюзорната ѝ гръд.
Тази обида бе по-голяма от предишната, но тя бе не по-малко добра в бившата си професия, отколкото той беше в настоящата си; Бърн не подозираше колко противен ѝ беше. Когато ръката му се плъзна между краката ѝ, тя премахна осезаема част от илюзията на облеклото си. Той установи, че едната му ръка е притисната между срамните ѝ устни, а другата лежи върху гладката, безупречна кожа на гърба ѝ.
Бърн се вцепени, после вдигна глава и я погледна с похотлива изненада. Презрението в очите му се смеси с неочаквано желание — двете усещания като ли се подхранваха взаимно и ставаха все по-силни.
— Знаеш ли какво? — каза бавно той. — Мисля, че все пак те харесвам. Този път ще ти направя услуга. Само не забравяй, че си ми длъжница.
Киърандел отпусна скромно глава на рамото му.
— О, нали знаеш какви сме ние, елфите… — При произнасянето на наименованието, което им бяха дали човеците, тя дори не трепна. — Помним дълго. Позволи ми да се погрижа за сутрешното ти развлечение. Талин, петстотин за графа.
Потракването на жетоните, които крупието побутна към Бърн, привлякоха погледа му, но след това той отново се обърна към нея.
— Труден избор — промърмори графът.
— Много си галантен — рече тя. — Моля те, забавлявай се.
Той сви рамене.
— Друг път, тогава.
— Разбира се.
Тя се обърна отривисто и се отправи към сервизния вход, а Бърн се върна в ямата и раздрънка заровете. Киърандел почувства известно удовлетворение — едно бързо и ефективно цун-гуш, и хем Бърн е щастлив, хем Джанър е жив. Две на цената на едно.
Но тя нямаше време да се наслаждава на малките победи.
Зад гърба ѝ вървяха огретата и подрънкваха с ризниците си; с няколко незабележими жеста тя призова четирима служители под прикритие и двамата дървесни духове от шоуто, които в момента бяха в почивка. Тя се спря при входната врата и заговори с отсечения, решителен тон на някой, свикнал да му се подчиняват, като повтори заповедите, които им бе предала чрез фея от гардеробната.