Той пусна гърлото ѝ, а другата му, невидимата ръка я мушна точно под пъпа, внимателно, но твърдо, не толкова грубо, че да я заболи, но точно с необходимата сила, че да я накара да се превие надве и да седне обратно в стола.
— Добре — произнесе Киърандел с тъничък гласец. Тя дори не го погледна; очите ѝ не се откъсваха от борещата се, плачеща Тъп, която бе прикована към трегера. — Добре, но моля те първо да я свалиш оттам. Ще си разкъса крилото — моля те, ще я осакатиш!
Каин каза:
— Ръцете.
Тя трескаво пъхна ръцете си под бедрата. Каин я изгледа продължително, свил леко устни; след това въздъхна през носа и отиде да освободи Тъп.
— Само да си ме докоснал и ще те убия, копеле — изпищя мъничкото дървесно духче. — Ще ти избода очите!
— Да, както кажеш — отвърна Каин. С едната си ръка я хвана за главата и раменете, притиснал шията ѝ между показалеца и средния си пръст; ръката му се уви около нея, избягвайки деликатните крилца. Той измъкна ножа си внимателно, дори нежно; Киърандел потрепери, когато чу лекото изскърцване на метала в дървото, след което острието се освободи. Тъп не спираше да го рита по ръката, но той като че ли не забелязваше. От раната в крилото ѝ прокапа бледа розова кръв. — Едната ръка — каза той, подавайки ѝ дървесното духче. — Контролирай я.
Едва когато усети топлината на Тъп в ръката си, Киърандел повярва, че е истина; че това не е някой жесток номер на Каин, че той не е издърпал ножа от крилото на Тъп само за да може след това да ѝ прекърши врата или нещо по-страшно, по-невъобразимо.
Тя притисна Тъп към гърдите си, а дървесното духче отпусна върху тях главата си и навлажни зърната на Киърандел с прозрачните си сълзи.
— Съжалявам, Киър, ужасно съжалявам. — Тя преглъщаше сълзите си. — Той… той влезе през прозореца… и Заки, той уби Заки…
— Тихо сега — рече ѝ нежно Киърандел. — Тихо, всичко ще бъде наред.
Тя погледна към Каин и го попита с поглед дали това е истина.
Той раздразнено сви рамене.
— Ако говори за онова джудже, би трябвало всичко да е наред, след като се събуди. Може да има главоболие няколко дни, но е жив.
Тя срещна студения му, безизразен поглед с нарастваща почуда; може би тези очи не бяха нито толкова студени, нито толкова безизразни, колкото изглеждаха. Може би това беше само прикритие…
— Ти си доста по-различен от човека, за който те смятах — рече Киърандел. — Всички истории те правят да изглеждаш толкова… ами по-скоро…
— Смешника Саймън — напомни ѝ той.
— Да. — Тя погали къдравата косица на Тъп. — Онзи капан в Лабиринта им излезе много скъпо — шест Котки бяха убити, а много други бяха ранени. Не знам колко от хората на Смешника Саймън са загинали, но Котките заловиха двама от последователите му.
— Двама? — През лицето му премина някаква сянка, някакво чувство, което Киърандел не можа да определи точно, защото в него нямаше смисъл; приличаше ѝ на дивата надежда на затворник, който очаква да бъде спасен, докато го водят към бесилото. — Имената им. Кои са те? Дали единият от тях не е…
Той каза нещо в края на изречението, но тя не можа да го разбере — вниманието ѝ бе отвлечено от внезапно смущение в Потока. Елфката бързо се концентрира в настоящето.
— Извинявай… Съжалявам, не чух последното. Би ли повторил?
— Палас Рил.
Тя се намръщи. Палас Рил ли? Не беше ли Палас Рил някаква човешка заклинателка? Какво общо имаше тя с… за каквото там разговаряха? Смущението в Потока отново се беше появило, въртеше се около нея и тя не можеше да си спомни точно каква беше темата на разговора.
— Предполагам… Мисля, че чух, че е в града. Тя важна ли е?
Отговорът му беше сух и твърд като дума, изсечена в гранит.
— Да. — Той се наведе към нея. — Тя ли е една от затворниците?
— Какви затворници?
Каин въздъхна по начин, който подсказваше, че едва сдържа гнева си, и гърлото на Киърандел се сви от внезапен прилив на страх. А ако тя не разполагаше с информацията, която го интересуваше? Какво щеше да направи той тогава?
Каин каза нещо друго и тя отново го пропусна.
— Какво? — попита Киърандел с тънък глас и потрепна от въображаемия удар.
— Двамата затворници, които Котките са заловили вчера в Лабиринта, последователите на Смешника Саймън — единият от тях да не би да е самият Саймън?
Елфката поклати глава, молейки се той да остане доволен от оскъдните сведения, с които тя разполагаше.