Предвкусвайки предстоящите събития, сърцето на Колбърг заби още по-силно. Бяха минали само четири часа от Приключението, а Каин вече беше готов да се сблъска с Бърн. Това щеше да компенсира царящата досега скука в първия ден от Приключението; спонсорираните от Студията фокус групи бяха показали, че най-добрият резултат за Приключение на Каин е средно 1,6 битки със смъртоносен изход на ден, а досега той само бе поступал този-онзи. Просна слугата, метна нож по малката фея, голяма работа. Пребиването на проститутката имаше някакво старомодно очарование, разбира се, но това едва ли можеше да бъде наречено истинска битка. От друга страна, сблъсъкът с Бърн…
Той облиза и без това влажните си устни и се усмихна под предпазителя на шлема.
Независимо дали Каин щеше да остане жив, или да умре — зрелището щеше да си заслужава.
15.
Затварям сервизната врата зад гърба си и се облягам на нея. Все още никой от препълненото казино не ми обръща внимание. Едната от малките ками, прикрепени към глезените ми, би трябвало да е достатъчна, за да забави охраната, която ме следва по сервизния коридор. Облягам се небрежно на вратата и оглеждам залата с безизразен поглед, докато промушвам малката кама в процепа между вратата и ключалката, намираща се на нивото на бедрото ми. Набивам здраво острието с длан. Приглушените звуци са почти недоловими, дори за мен, заради шумната музика и глъчката, които изпълват залата.
Добър бизнес върти елфката тук — едва пладне е.
Игралната яма със заровете, каза тя. Кокалените зарове…
Ето го и него, затопля зарчетата с дъха си, късо подстриганата му коса стърчи над класическия му профил. Сдобил се е с нов меч — Бърн по принцип не обича да носи меча си на гърба; ваденето през рамо е твърде бавно и тромаво. И какви са тези дрехи? Кадифен жакет и пурпурни, опънати по краката панталони, мътните го взели!
В подсъзнанието ми се завъртат възможни сценарии:
Прекосявам стаята бавно, неумолим като смъртта; всички обръщат безмълвно глави след мен и в залата бавно се възцарява тишина. Ръцете на играчите трескаво заграбват монетите от масите. Проститутките предпазливо се скриват зад баровете.
Бърн знае, че нещо не е наред — наоколо изведнъж става тихо — само че е твърде хладнокръвен, за да започне да се оглежда. Преструва се, че вниманието му е съсредоточено върху заровете.
Спирам се на десетина фута от него.
— Бърн. Доста време мана. Търсих те.
Той не се обръща, дори не потрепва; познал е гласа ми, разбира се.
— Очаквах да ме намериш, Каин. Време е за последното хвърляне.
Той мята заровете: змийски очи.
Свива рамене и издърпва меча си, а аз свивам юмруци…
Или пък:
Дори не разбира, че съм тук, докато не усеща как пръстите ми неочаквано се впиват в гърлото му. Той се вцепенява, защото знае, че ще го убия още преди да помръдне. Прошепвам в ухото му:
— Наистина странно как нещата се омазват понякога, нали? Ако ми кажеш всичко, което искам да узная, обещавам, че няма да боли.
Той се преструва, че не знае за какво говоря, а ръката му бавно се плъзва към скритата в ботуша кама…
Или пък:
… така както ми се хареса.
Всички тези потни мачовски фантазии се зараждат за миг — това не е нещо, което създава умът ми, тези сцени просто живеят там, циркулират непрестанно под повърхността като любопитни акули и само чакат лицата да придобият някакви черти и имена, за да ги впрегнат в диалога. Мога да стоя там цял ден и да губя време в преглеждане на услужливо предложените ми от паметта сценарии, взети от безчислените книги, филми и пиеси, от Приключенията и тийзърите на „Драконови приказки“ — но в този миг огромна сянка пада върху стената от дясната ми страна и аз се втренчвам в две изпъкнали жълти очи, всяко едно с размера на юмрука ми.
Това е огре. Ръстът му е около девет фута, а разстоянието между раменете му е толкова, колкото между разперените ми лакти. Нахлузил е някаква скъпа, красиво изрисувана ризница, която прошумолява като есенни листа, докато той се приближава до мен — и то твърде близо. Боздуганът в ръката му има шипове, които са дълги колкото кутрето ми и не много по-остри.
Той избоботва с гърлен глас:
— Извинете, господине, тази врата е само за персонала. Трябва да се махнете оттук.