Осъзнаваше ли Каин колко важно е това за кариерата на Колбърг? Пукаше ли му изобщо?
Можеше поне да убие онова огре! Господи, и без това беше осакатил клетия звяр — какво му пречеше да го убие? Хората — Незаетите — по света бяха заплатили милиони марки, за да бъдат него, когато отнема живот; какво, по дяволите, го спираше?
Колбърг с усилие се надигна от креслото и изтри потта от челото си. Хвърли поглед към остатъците от закуски в опаковки върху една от подвижните стойки, намръщи се и реши, че трябва да похапне истинска храна, докато все още има тази възможност. Набра системата за обслужване и поръча количка с каквато там имат храна, стига да е топла и прясна, която да доставят в личната му кабина до пет минути.
После се разходи из кабината, докато диктуваше следващото издание на „Най-новото от Приключенията“. Въпреки че не можеше да контролира действията на Каин, определено можеше да контролира това, което публиката да си мисли за тях.
17.
Сериозната физиономия върху екраните навсякъде по света казва:
— Е, съдейки по графиката на „Най-новото от Приключенията“, която показва оставащото време на Палас Рил, време е да получим сведения за напредъка на Каин в Анхана. С вас отново е Джед Клиърлейк.
— Благодаря, Бронсън. Всъщност от времето на последното ни издание има някакво развитие на събитията. Получих сведения за недовършена битка с — можете ли да повярвате — Бърн!
— Това трябва да беше онзи майстор на меча, който уби двама от приятелите на Каин в „Надпреварата за короната на Дал’канит“.
— Точно така! Схватката беше кървава и продължи достатъчно дълго. Само няколко часа преди прехвърлянето на Каин в Анхана го попитахме за Бърн…
Трепкаща бяла линия пресича екрана по диагонал. От едната ѝ страна се появява главата на Каин на неутрален тъмносив фон.
— Бърн? — В записания глас се долавя странна комбинация между цинизъм и сдържане на емоциите. — Да, имали сме вземане-даване.
Чува се как намества стола си, поема си дъх, за да се съсредоточи, поколебава се, преди да заговори по болната тема — всичко е съчетано така, че да създаде многозначителна пауза. Каин е професионалист и умее да дава интервюта не по-зле от всеки друг в бизнеса.
— Да се сложи ръка върху короната на Дал’канит, се оказа малко по-трудно, отколкото бяхме очаквали. Моят екип — в него бяха Марад и Тизар, единствените двама, които оцеляха от „Измъкване от Бодекен“, както и Палас Рил — беше принуден да се върне два пъти, успял само да се сдобие с някои рани и да се изложи. Бърн имаше свой собствен екип и те бяха решили, че ще е най-лесно да вземат короната от нас.
— Върнах се след двудневна експедиция в планините в лошо настроение — бях погребал там партньора си. Носех със себе си две огрилски стрели с шипове, които бях измъкнал от рамото си, и нож. Добрах се до лагера ни, изтощен и измръзнал, и намерих там полуграмотно написано писмо от Бърн. Искаше да предам короната на приятеля му Т’Гал. Всеки ден забавяне щеше да ми струва мъчителната смърт на един от партньорите ми.
— Проблемът беше там, че проклетата корона не беше в мен.
— Знаех каква е репутацията на Бърн и не си направих труда да му казвам истината.
— Добрах се до Т’Гал и за няколко часа успях да го убедя да ми каже къде Бърн държи приятелите ми. Т’Гал не можа да преживее разпита. Атакувах лагера на Бърн достатъчно бързо, за да успея да спася Палас, но вече беше късно за Марад и Тизар.
— Ако някой иска да види подробностите, нека си наеме „Надпреварата за короната на Дал’канит“. Беше грозна история.
— Бърн е болест, която разяжда света, дъхът му трови въздуха. Ако имам шанс, ще направя голяма услуга на света. Той е тумор, а аз — скалпел.
Разделянето на екрана изчезва, заменено от сериозното изражение на Джед Клиърлейк.
— А в момента Бърн — както може би си спомняте, Бронсън — е имперски граф и фактически командир на Сивите котки, елитното подразделение за специални операции на Империята.
— Това ми звучи като здрава битка, Джед.
— Да, Бронсън, разполагаме с клип…
… През погледа на Каин се вижда как ножът му отскача от кожата на Бърн, после — още веднъж… Пълна дезориентация — Каин е хванат и вдигнат във въздуха… Бърн прескача през перилата и бърше кръвта от устата си, под счупения му нос… Монологване на Каин: … като всеки добър учен… Порязването по бедрото на Бърн. Раната е съвсем малка.