— Онзи, който живее от меча си, ще умре от ножа ми. Ако щеш, приеми го като пророчество.
Изображението на екрана застива и започва обширна дискусия за магически увеличената сила и ускорените рефлекси, както и за любопитния „Щит-ефект“ на Бърн. Чуват се шеговити подмятания за стремежа на Каин да се изправи срещу явно превъзхождащ го по сила съперник — определяно като безразсъдна смелост или невероятна глупост.
— По последните ни сведения Каин е ранен и бяга в Града на пришълците, гетото на нехората, включващо анханския квартал на червените фенери. Аналитиците на Студията смятат, че той ще се опита да се прехвърли през Моста на рицарите в Стария град и ще потърси убежище в посолството на Манастирите.
— Това е интересен избор, Джед.
— Е, Бронсън, Каин има право да потърси убежище там, тъй като формално той все още е гражданин на Манастирите, въпреки че монашеският му обет вече не е в сила.
— Но как те биха могли да го защитят от Империята?
— Много зависи от това, какъв натиск ще им окажат анханците — както знаете, Каин все още не е установил защо е определена награда за залавянето му. Но мога да кажа със сигурност, че Анхана при никакви обстоятелства няма да употреби сила, за да разреши спора си с Манастирите. Подобни опити в миналото винаги са имали кратковременен успех, последван от ужасна катастрофа. Както феновете на Каин си спомнят, няколко от по-ранните му приключения, свързани с Манастирите, са включвали изтънчено отмъщение за онези, които са имали глупостта да нарушат суверенитета им под един или друг претекст. Стандартната им политика в подобни случаи е привидна ненамеса, последвана от много сурово наказание. На места като Анханската империя, където Манастирите съществуват от стотици години, всички са усвоили този урок по трудния начин. Не мисля, че някой от правителството на Империята би извършил подобна грешка.
Шлифовано професионално подсмихване.
— Значи, Манастирите не приличат, да речем, на францисканските монаси, които отглеждат градини и лекуват болните?
— Наистина не, Бронсън. — Ответно подсмихване. — Макар че Манастирите се явяват „държава без граници“, подобна на Католическата църква в Европа преди хиляда години, те не са изцяло религиозна организация. „Манастир“ е думата, която използваме вместо „храстиханолийр“ на западния диалект, което означава „крепост на човешкото бъдеще“. Манастирите на първо място са центрове за обучение и служат за училища на децата на благородниците и онези от простолюдието, които могат да платят необходимата такса. Манастирите също така се опитват да разпространяват общоизвестната философия за братството между хората и други подобни неща. Всичко това звучи много възвишено, но не забравяйте, че те проповядват братство между хората в свят, в който има поне седем хуманоидни и дванайсет нехуманоидни разумни раси. Манастирите преподават и някои много ефективни бойни изкуства, а няколко от тях са известни с училищата си по магия. Манастирите водят агресивна политика и едва ли ще търпят правителство, за което смятат, че представлява опасност за дългосрочните им цели за оцеляване и доминиране над човешката раса в Отвъдие. Спомнете си Приключението на Каин отпреди две или три години „Слуга на Империята“, където, под подстрекателството на Съвета на братята, Каин уби принц-регента Тоа Фелатон…
18.
Отказвам се от предложения ми инвалиден стол, въпреки че опитите да се изплъзна от стрелите на войниците от гарнизона на Моста на рицарите доведоха до това, че раната ми се отвори и при всяка крачка от лявата ми обувка плиска кръв. Това може да е някакъв ирационален предразсъдък, но предпочитам да куцам изморено подир озадачения послушник, водещ ме към лечебницата, отколкото да оставя придвижването ми в нечии други ръце.
Вървя, докосвайки с длан разкошната ламперия на стената на коридора — това ми дава опора при пристъпите на световъртеж, които стават все по-чести, а също така по този начин се придържам по-близо до стената и кръвта ми не цапа изящната ч’лантианска пътека, която украсява пода.
Монасите, послушниците и учениците се обръщат, когато минаваме покрай тях. Повечето отиват към столовата за вечеря. Посолството в Анхана се занимава усилено с лечение; няма нищо необичайно при тях да се появи куцащ, кървящ мъж — това не би трябвало да привлича особено внимание. Чудя се колко от тях се досещат кой съм аз…