В един от ъглите стои, заобиколена от свещи и препълнени жертвени блюда, поредната статуя на Ма’елкот.
Единствената мебел, която разпознавам, е огромното, олющено бюро, от онези, които обикновено се използват за съставяне и преписване на документи. Човекът, който седи зад него в гръб към нас, не е Дартелн, въпреки че носи посланическа роба — Дартелн е здравеняк, наближаващ седемдесетте, плешив като яйце. А този тип е толкова слаб, че малко по-силен вятър ще го отвее, и главата му е покрита с къдрава кафява коса. Той поглежда назад през рамо, кимва и оставя перото си.
— Каин. Надявах се, че ти ще дойдеш пръв.
Лицето му ми е познато — тези скули, които изглеждат достатъчно остри, че да може да се реже сирене с тях — но именно гласът задейства паметта ми, въпреки че не съм го чувал може би от около осемнайсет години.
Поглеждам го накриво.
— Крийл?
Той кимва и ми посочва един от столовете.
— Радвам се да те видя. Сядай.
Сядам на предложения ми стол, доста учуден. Крийл беше няколко години по-млад от мен в Гартан Холд. Преподавах му Практическа митология и Тактика при малки групи. А сега е посланик в Империята.
По дяволите, толкова ли съм остарял?
— Как, в името на юмрука на Джанто, успя да заемеш такъв пост на твоята възраст?
Той леко се усмихва.
— Съветът съди по заслугите, а не по възрастта.
Това не е отговор на въпроса ми — или може би все пак е отговор? Крийл, когото помня от училище, си беше политик по природа, още тогава умееше да казва на хората онова, което искат да чуят. Манипулативен дребен скункс, но добър събеседник, интелигентен и остроумен. Спомням си, че прекарвахме много часове в разговори и смях на кана вино, открадната от зимниците на холда.
Трудно ми е да го гледам — мозъкът ми продължава да се опитва да го види такъв, какъвто е бил на осемнайсетгодишна възраст. Не губим време в празни приказки. Той вече е осведомен за голяма част от кариерата ми, а аз не се интересувам особено от неговата. Всички неизречени подробности сигурно ще се окажат потискащо познати, като задкулисните интриги, които ме накараха да се откажа от Клетвата. А четиримата въоръжени монаси все още са тук — стоят строени в редица в късата арка зад гърба ми, което ми пречи да водя свободен разговор.
Крийл скоро достига до същността. Той намества пръстена си с Печата на властта и започва да говори важно със своя делови тон:
— Не знам кой те е наел и изобщо не искам да знам. Но трябва да си наясно, че Съветът на братята няма да толерира никакви действия против Ма’елкот или против Империята като цяло.
— Против Ма’елкот? — казвам аз, мръщейки се. Откъде знае? — Не са ме наели. Тук съм по лична работа.
— Каин, запомни, аз не съм идиот. Ние знаем, че Ма’елкот не е популярен сред някои размирни елементи от дворянството. Знам, че Очите очакваха появата ти в Анхана и са издали заповед за арестуването ти, без да конкретизират обвиненията. Изглежда, твоят работодател е компрометиран, и сега плановете ти са им известни. Това е. Не си прави труда да отричаш.
Свивам рамене.
— Добре.
Изглежда, той очаква от мен да продължа. Аз гледам през него. Той тръсва раздразнено глава и раздвижва устни, сякаш има неприятен вкус в устата.
— Длъжен си да разбереш, че ние поддържаме Ма’елкот. Не можем и да си мечтаем за по-подходящ приемник на Тоа Фелатон. Той успя да сплоти народа, което не е правил нито един управник от времето на Дил Финартин. Той обедини Империята в единна нация. Той държи нехората по границите на разстояние и контролира онези от тях, които живеят в Империята. Той успя да постигне договореност с Липке, което може да доведе до обединение на двете империи още по време на нашия живот.
Докато той говори, погледът му постоянно прескача от мен към статуята в ъгъла; тя привлича погледа му като пламъка на свещ — пеперуда.
— Възможно е Ма’елкот да е най-значимият жив човек — той може да е единственият, способен да осигури оцеляването на нашия вид, ясно ли ти е това? Той може да е способен да обедини всички човешки територии; ако спрем да воюваме помежду си, нехората никога няма да могат да ни устоят. Ние смятаме, че това е по силите му. Той е конят, който ние яздим, и няма да ти позволим да ни свалиш от седлото.
— „Ние“?