И сега, когато защитата ѝ беше изчезнала, те се нахвърлиха върху нея; впиха зъби в гърлото ѝ и я запратиха задъхваща се на пода.
За миг в съзнанието ѝ се втурнаха множество лица, изблъсквайки настрани останалите мисли. Тя видя ужаса и отчаяната надежда на двете дъщери на Конос — същите усещания ги имаше и върху лицата на всички токали, преследваните, които се бяха скупчили под онзи изоставен склад в Индустриалния парк и можеха да разчитат единствено на нея… Видя непоколебимата увереност на Талан, мрачното доверие на близнаците…
И разбира се, лицето, което я накара да се просълзи — Ламорак, усмихващ се нежно, докато потупва с острието на Косал по изсечената от камък арка. „Мога да удържа тази дупка за много, много дълго време.“
„О, Карл…“ Името му, което не можеше да произнесе на глас или да спомене в монологването си, името, което условията на Студията не ѝ позволяваха дори да прошепне, докато не се върне на Земята.
Докато не се върне на Земята, сама.
Той бе успял да удържа онази арка не повече от минута.
Хиените гризяха стомаха ѝ, но тя беше адепт — животът и смъртта ѝ се подчиняваха на ума ѝ. Само за няколко секунди Палас успя да задуши хищническите мисли и скоро се изправи на крака. Не можеше да забрави в каква опасност се намира само защото беше на това място. Тя тръгна по полегатия под, подпирайки се с едната си ръка на стената. Всичко, видяно от Нощта на чудото, започна да се подрежда в главата ѝ в определена картина.
Среща — монологна тя. — Среща по време на Чудото. Когато всеки Поданик на Кант ще се намира на стадиона. Единственото време през цялата седмица, когато ще можеш да се разхождаш из Лабиринта, без да бъдеш видяна от нито един Поданик на Кант.
В ушите ѝ зашумя равномерен тътнеж, наподобяващ далечен прибой; лицето ѝ пламна от придошлата кръв и Палас ускори крачка.
Величество, заклевам се… Ако си бил ти, кълна се, че ще изям гнилото ти сърце.
Ръцете ѝ зашариха по навик из джобовете на туниката и плаща ѝ в търсене на нещо, което би могло да ѝ посочи следите на Краля, без да се налага да прибягва към менталното зрение, което забавяше движенията ѝ. Тя разполагаше с достатъчно артилерия, въпреки липсата на гръмотевичния жезъл, който бе изгубила при битката с Котките — четири кестена, заредени с огнени кълба, две парчета зареден кехлибар за Хващане, мощно теке и боен жезъл, също както и не особено агресивен кристал за Омайване. В по-голямата си част това Приключение се състоеше предимно от бягане и криене; защитните ѝ заклинания бяха изчерпани, с изключение на един Хамелеон, както и няколкото ѝ кристални гадателски уреда. Без да има тези подготвителни заклинания, тя трябваше да използва менталното си зрение за всичко — докато поддържа Наметалото — което беше опасно и в най-добрия случай отнемаше много време.
Когато я връхлетя вдъхновението, тя се усмихна и преглътна кискането си. Решението беше толкова просто и елегантно, че чак ѝ стана смешно. Извади от торбичката на колана си малко късче шлифован лилав кварц и настрои съзнанието си към изрязаните върху него символи. Методът бе елементарен като завъртането на ключ в ключалка — нямаше нужда да използва менталното си зрение. Кварцът се затопли в ръката ѝ, Палас го вдигна пред себе си и на стената на нивото на раменете ѝ запулсира прекъсната лента в приглушен пурпурночервен цвят, а на пода се появиха слабо забележими отпечатъци от обувки в същия цвят. Вариантът на Наметалото, който Паслава бе използвал върху Величеството, щеше да излъчва магия непрекъснато, докато не се изчерпа, като батерия с утечка — а дотогава тя щеше да използва това просто заклинание, за да вижда отпечатъците от ботушите му и следите от ръцете му на местата, където се е подпирал на стените, и по този начин щеше да проследи пътя му из Стигийския лабиринт.
Кристалът караше следите да светят от разстояние три-четири метра; тя не се притесняваше, че ще се издаде, а и следата от магията започна да избледнява още когато тръгна по нея. При нужда Палас можеше да се движи бързо и плавно, като вода, а шумът, който вдигаше, се абсорбираше и прикриваше от заобикалящата я среда. Тя напусна стадиона с бърза крачка и потъна в улиците на Лабиринта.