Сподавената ѝ ярост бълбукаше в гърдите ѝ като водопад. Не разбираха ли те, че това не е някаква си глупава игра? Че това не е просто развлечение? Че от действията ѝ зависи животът на реални хора, които обичаха и тъгуваха, смееха се и кървяха?
А на него това адски щеше да му хареса; тя бе сигурна в това. Може би точно сега Хари се бе ухилил до уши. Даже чуваше самодоволния му, поучителен глас, когато ѝ казва: „Виждаш ли? Нищо не можеш да направиш без мен. Защо изобщо се опитваш?“
След това чу и собствения си отговор, или по-скоро липсата на такъв; неизразимия ѝ гняв, че се отнасят към нея като към статистка в собствения ѝ живот, като второстепенен играч, като мотивация за нечие друго Приключение. Нямаше да ѝ позволят да си има своя собствена история.
Светлинката зад кепенците угасна.
Тя се придвижи странично по сградата, като пълзеше напреки по стената на четири крака със скоростта на бързоходец. Долу, до сводестия вход, в който се беше шмугнал Величеството, тя зърна качулката на наметалото му. Застанал до стената, той бръкна в дървена кутийка и извади пура; чу се тихо изщракване и искричките осветиха улицата. Не се виждаше никой друг; Тоа Сител сигурно бе излязъл през друга врата.
Тя го изчака да разпали пурата си, след което деактивира Хамелеона и се срути върху него като стара сграда.
Краката ѝ го сритаха в раменете и той се пльосна на земята; Палас отскочи, претърколи се и се изправи в приведена, балансирана стойка. Зашеметен от неочакваното нападение, Величеството можа само да тръсне глава, когато Палас го докосна по бузата и каза:
— Познаваш ме.
Това бе начинът, по който според Конос тя можеше да прекъсне влиянието на заклинанието му.
Първоначално се проясниха очите му, след това Палас видя как в тях се появява изненада, която нарастваше, докато отмяната на Вечната забрава допускаше все повече и повече спомени за нея в главата му.
— П-палас — изпъшка той, — проклета да си! Какво… Как… И Каин… Каин…
Тя приклекна до него.
— Знам всичко. Опасна игра играеш, Величество.
— Аз… аз… мамка му… Защо ме удари така?
— Трябваше да ударя някого — каза тя. — Ти ми беше подръка. Сега чуй какво ще направим.
Той седна и започна да отупва прахта от дрехите си.
— Знаеш ли, бих изтърпял много неща от теб, но този път отиде твърде далеч. Никой не смее да вдига ръка срещу мен…
Палас го прекъсна с перване по ухото.
— Имаш предвид така ли?
Зашеметен, той едва успя да поклати невярващо глава. Тя разпери длан пред лицето му.
— Значи, не ти харесва да те докосват по този начин? Само си представи как ще те докосне Каин, след като разбере, че се гушкаш с Тоа Сител, когато от теб се очаква да ми помагаш.
После отново приклекна, оставяйки го да размисли над думите ѝ.
Това не му отне много време.
— Хей, ъъъ, хей — рече задъхано той. — През цялото време ти помагах; дори го заблуждавах, за да го държа по-далеч от теб.
— Аз може и да проявя разбиране — каза тя. — А Каин?
— Да, но, ъъъ… не е нужно да му казваш, нали?
— Може и да не е. Но ми се иска да разбереш, че тая работа малко ме ядоса.
Той потърка ухото си и леко кимна.
— Мисля, че те разбирам. Но това няма нищо общо с теб. Не разбираш ли, че не аз те предадох на Котките?
— Не, не разбирам. Така, както аз виждам нещата, ти ме държиш в торбата, докато не получиш по-добра цена от Тоа Сител.
— Палас, кълна се…!
— Не ми се кълни. Знаеш ли с какво се занимавах през последните четирийсет часа?
— Аз, ъъъ…
— Докато се стараех да се движа на крачка пред Котките и Кралските очи и същевременно да остана жива, наблюдавах едно невинно семейство, подложих ги на някои доста грозни и крайно неудобни преживявания, за да се убедя, че никой от тях не е шпионин или че сред тях не се е вмъкнал някой доносник. Името на бащата е Конос. Щяха да ти харесат, Величество. Той работи за правителството. — Тя се наведе към него и оголи зъби. — Също като теб.
— Палас, хей, Палас…
— Млъквай. — Тя внезапно усети, че се задъхва и се поти, а сърцето ѝ затуптя ускорено, докато си представяше как издърпва бойния жезъл от канията, прикрепена към китката ѝ, и му отрязва проклетата глава. Палас потрепери от вледеняващ гняв и се зачуди дали Каин не се чувства точно по този начин, преди да убие някого. — Аз ти вярвах, Величество. Доверих ти се, а ти ме излъга и заради това умряха хора, които обичах.
— Помисли добре какво правиш, Палас — каза Величеството, облиза устните си и помръдна с крак, опитвайки се да се отдръпне от нея.