Каин разпери ръце.
— И аз самият се чудя това.
— Търсенето ми на отговора на този въпрос ме накара да проследя кариерата ти. — Ма’елкот внезапно се надигна и постави ръцете си с дланите надолу върху масата. Очите му горяха. — Имаш ли си някаква представа какъв изключителен мъж си ти, Каин?
— Престани, караш ме да се изчервявам.
— Стига глупости. При шест критични повратни момента в историята на тази Империя през последното размирно десетилетие, ти си бил главен участник в четири от тях. Единствената връзка между четирите е значимостта им и фактът, че ти лично си повлиял на крайния резултат.
— Наистина ли?
Ма’елкот започна да изброява на пръсти.
— Първо, покушението срещу принц-регента Тоа Фелатон. — Той вдигна ръка. — Не ме отегчавай с твърдения за невинността ти. То постави началото на Войната за трона, която доведе до унищожаването на династията Менелитиди и наследяването на трона от мен. Второ, ти поведе малка група авантюристи, които с цената на огромен риск успяха да се измъкнат от пустинята Бодекен и да донесат новината за издигането на Кулан Г’тар и обединението на всички огрило тъкмо навреме, за да може Анхана да укрепи граничните си градове и да изпрати две армии в отговор на яростното му нападение.
— То стана донякъде случайно — отвърна Каин.
Той и партньорите му търсеха артефакти и съкровища в руините на някакъв древен метрополис на първородните — от времето преди хиляди години, когато елфите все още строели градове и живеели в тях, — когато бяха заловени от едно номадско племе огрило. Кървавите игри на огрило с пленниците и още по-кървавото бягство на Каин с двамата му оцелели спътници, беше превърнало „Измъкване от Бодекен“ в най-продавания куб, дори десет години по-късно.
— Въпреки това. Някъде година по-късно, когато некомпетентността на анханските генерали позволи на Ордата на Кулан да заплаши самото съществуване на хората на този континент, точно ти, Каин, успя да се внедриш в личната гвардия на Кулан Г’тар. Ти не само предаде навреме на анханската армия пълния план на Г’тар за сражението, за да може силите ни да се обединят с Манастирските експедиционни сили и да се изправят срещу Ордата на Кулан при Серано, но и успя отново да се промъкнеш в Ордата, да предизвикаш самия Кулан на двубой и да го убиеш.
— Двубой — рече Каин с лека усмивка — е малко силна дума. Промъкнах се зад него по време на сражението и го прободох в гърба. Старото копеле се оказа по-здраво, отколкото очаквах — счупи ми ръката с боздугана си, който носеше вместо скиптър. Още ме наболява, когато вали.
Гордостта, която се промъкна в тона му, беше свързана само отчасти с хвалбите на Ма’елкот; „Последен отпор в Серано“ се считаше от всички за най-популярното Приключение на Каин.
Ма’елкот сви рамене.
— Това са само подробности. Специално в този случай ти наистина собственоръчно спаси Империята. Всъщност докато изслушвах разни истории и слухове от целия континент, установих, че непрекъснато си участвал в най-различни велики дела…
В гласа му се промъкна смъртоносна мекота, като копринена гарота, която се плъзва по гърлото.
— И се чудя как така е възможно един-единствен човек непрекъснато да играе толкова важна роля във всичко, което се случва. Интересно, нали?
„Защото Студията винаги ме праща там, където е екшънът“, помисли си Каин и това бе най-доброто обяснение. Усещаше с болезнена яснота на колко несигурна почва под краката му го е довел този разговор — все едно е преминал от твърда земя в плаващи пясъци.
Какво всъщност знаеше Ма’елкот за тези актири, които преследваше толкова безмилостно?
— А сега Силата ми каза, че ти си единственият човек, който може да залови Смешника Саймън. Прекарах цялата нощ в опити да разбера защо е така. Докато ти спеше, те подложих на всички тестове, с които разполагам.
Устата на Каин внезапно пресъхна.
— И?
— И не открих нищо. Каквато и да е силата, която те тласка в центъра на тези събития, тя не е магическа. Единственото странно нещо, което намерих, е цветът на Обвивката ти — тя е черна и непроницаема. Това може би обяснява донякъде успеха ти срещу заклинателите — знам, че навремето си убил няколко адепти и други използващи магията същества. Фактът, че чувствата и намеренията ти не може да бъдат разгадани, може да ти дава значително предимство.
— Понякога — отвърна Каин, издишайки бавно.
— Но това не е нещо уникално; просто се среща твърде рядко. Неспособността ми сам да удовлетворя любопитството си, ме накара да се реша на нещо друго — да питам теб.