Размърдах се неуверено, треперех и за миг силата ми се изплъзна, преди да успея да я сграбча здраво. Пясъкът се надигна под мен, внезапният порив ме издигна, задърпа косата, кожата и дрехите ми и ме забута нагоре по отвесната стена.
Пръстите ми докоснаха перваза на прозореца, но болката ме прониза като стрела. Силата ми се заизплъзва като шепа пясък през пръстите. Колкото повече се мъчех да я сграбча, толкова по-бързо се изскубваше. И изведнъж изчезна, пясъкът под краката ми се срина и щях да пропадна. Сърцето ми се сви, но в последния миг пръстите ми се вкопчиха в перваза. Задрасках с крака, опитах се да призова отново пясъка, но не можах. Насилих се да успокоя напрегнатото си дишане. Откакто си възвърнах полуджинската сила, всеки път се налагаше да се боря, за да я управлявам, но досега не ме беше предавала така. Ами ако силата ми беше ограничена и вече я бях използвала цялата? Ами ако беше изчезнала завинаги?
Первазът започна да се изплъзва под пръстите ми…
В следващия миг познати ръце подхванаха лактите ми и ме задърпаха нагоре.
— Доста зрелищна поява, даже и за твоя милост — отбеляза Джин, без да ме изпуска, и ме изтегли през прозореца.
Свлякох се на пода. Хълбокът ми пулсираше — ударила го бях на ръба, докато се опитвах да се промъкна през прозореца. А когато погледът ми се проясни, дъхът ми секна. Усетих ръката на Джин върху лицето си. Дланта му поаленя.
— Наясно ли си, че кървиш, Бандите?
Вперих поглед в него. Седеше на пети срещу мен, сбърчил тревожно чело. Облечен беше само в широки панталони, завързани с връв на хълбоците. Предишната мисъл — как ще прекося коридора, за да отида при него — се втурна в главата ми и тялото ми пламна въпреки болката.
— А ти наясно ли си, че нямаш риза? — отвърнах.
— Бях заспал.
Той прокара ръка през умореното си лице. И действително зад гърба му виждах разхвърляни чаршафи и възглавници. Сънят още лепнеше по него, в натежалите клепачи и разрошената черна коса. Пресегнах се и докоснах по-късите кичури на тила му. Той издиша рязко, когато прокарах пръсти през тях, и аз цялата потръпнах. Кръвта ми още бушуваше от усилието, а сега, когато болката започваше да утихва, се чувствах жива, нащрек, сякаш сетивата ми бяха изострени хилядократно.
Исках да поговоря с него, да му кажа какво съм решила. Какво съм сторила. Какво ни оставаше да направим. Вместо това се надигнах безразсъдно и притиснах устни към ъгълчето на устата му, същото, което така често се свиваше в иронична усмивка, насочена само за мен. От гърлото му се надигна нисък звук и ръката му обгърна шията ми, зарови се в косата ми. Наместих се по-близо, така че тялото му се долепи в моето, несигурна доколко е редно да тласна двама ни в бурни води точно в този момент.
Той улови ръката ми в своята, пръстите ни се сплетоха, дланите ни се долепиха една друга. А после се дръпна, точно толкова бързо, и вдигна ръката ми към светлината, която проникваше през прозореца.
— Ръцете ти са покрити с барут.
Гласът му прозвуча различно, отдръпваше се от мен. Сведох поглед. В гънките на дланите ми се беше напластил барут. Искаше ми се да го привлека отново към себе си, да изтупам длани и да обещая, че ще му обясня по-късно. Да изтикам въстанието от мислите си поне за една нощ. Но Джин вече беше на крака и палеше лампата до леглото, за да ме разгледа по-добре.
— Това има ли нещо общо с изстрелите, които чух преди малко? — Седна на леглото, на безопасно разстояние от мен, и това ме върна рязко на земята, там, където се водеше война. Май щеше да се наложи да обяснявам.
Предадох ситуацията колкото можех по-бързо, разказах му какво предложение ми е направил капитанът. И каква е цената му. Какво съм решила. Какъв е планът.
Когато приключих, Джим ме гледаше мрачно.
— Амани… — Той се поколеба, сякаш не знаеше откъде да започне. Прокара нервно длан по челюстта си. — Наистина ли обмисляш да откажеш цяла войска?
— Не обмислям — казах и притеглих колене към брадичката си. Облегнах се на стената под отворения прозорец и кожата на шията ми настръхна под полъха на хладния нощен въздух. — Решила съм.
— Дойдохме тук именно за да получим армия. А сега изведнъж решаваш, че ще минем и без нея?
— Не смятам, че си струва да разменим цяла страна срещу армия — възразих. — Или пък живота на Сам.
— Ние не разполагаме със страна, която да разменим. — Джин се приведе напред. — Не смяташ ли, че първо трябва да спечелим престола, преди да решим, че някой го заплашва, Бандите?
— Вече го заплашват. — Нямах намерение да повишавам тон, но не ми харесваха доводите му, не ми допадаше подвеждащата мекота в тона му. — А съюзите с чужденци са причината баща ти да се озове в тази бъркотия.