С лекота откри въпросната персона. Жената имаше черна коса и смугла кожа и седеше на една маса, заобиколена от ласкателки. Вин с лекота разпозна арогантния поглед, начина, по който говореше, достатъчно твърдо, за да прозвучи властно, и същевременно тихо, за да накара другите да се вслушват в думите й.
Вин я приближи с уверена крачка. Преди години бе принудена да започне светската си кариера от дъното. Сега обаче нямаше време за това. Не познаваше тукашната политическа обстановка, нито кои са съюзници и кои — съперници. Но имаше едно нещо, в което бе сигурна.
На която и страна да бе тази жена, Вин щеше да е на противоположната.
Няколко жени от антуража вдигнаха глави, забелязали приближаването на Вин, и лицата им пребледняха. Водачката им имаше достатъчно съобразителност да се направи, че не я вижда. „Ще се опита да ме игнорира — помисли Вин. — Но аз няма да й позволя“.
Настани се на масата точно срещу жената, после извърна глава и заговори младите й придружителки:
— Знаете ли, тази дама възнамерява да ви предаде.
Жените се спогледаха.
— Подготвя се да напусне града — продължи Вин. — Когато армията ни ви нападне, тя вече няма да е тук. Ще ви зареже и всички ще умрете. Но ако се съюзите с мен, ще се погрижа за безопасността ви.
— Ако обичате — рече водачката на групата с треперещ от възмущение глас. — Не съм ви канила да сядате тук.
Вин се усмихна. Беше лесно. Силата на един главатар се крие в парите — отнемеш ли му ги, с него е свършено. Силата на жена като тази тук бе в хората, съставляващи антуража й. За да я накараш да реагира, е достатъчно да посегнеш на обкръжението й.
Вин се обърна и я погледна.
— Да, не сте ме канили. Сама се поканих. Някой трябва да предупреди тези жени.
Водачката изпръхтя презрително.
— Вие разпространявате лъжи. Не знаете нищо за плановете ми.
— Така ли? Не ми приличате на човек, който би допуснал хора като Йомен да определят съдбините му. И ако присъстващите се позамислят, ще си дадат сметка, че няма начин да не сте подготвили евакуацията си от Фадрекс. Изненадана съм, че още сте тук.
— Заплахите ви не вървят при мен — заяви знатната дама.
— Все още не съм ви заплашвала — отбеляза Вин, отпи спокойно от виното и Тласна внимателно чувствата на жените от обкръжението, подсилвайки тревогите им. — Но можем да стигнем и до това, ако толкова искате — макар че на практика в момента под моя заплаха е целият град.
Жената присви очи, огледа я и заяви:
— Не я слушайте, дами.
— Да, лейди Патресен — отвърна една от жените припряно. „Патресен — повтори наум Вин, доволна, че някой най-сетне бе произнесъл името й. — Не ми ли е познато?“
— Къща Патресен — подхвърли нехайно тя. — Не сте ли братовчеди на Къща Елариел?
Лейди Патресен не отговори.
— Навремето погубих една Елариел — продължи Вин. — Хубав бой стана. Шан беше хитра жена и опитна Мъглородна. — Приведе се напред. — Може би си мислите, че историите за мен са преувеличени. Сигурно не вярвате, че тъкмо аз убих лорд Владетеля, и смятате, че това е само пропаганда с цел да затвърди управлението на мъжа ми. Мислете каквото си искате, лейди Патресен. Но трябва да разберете едно нещо. Вие не сте моя съперница. Нямам време за хора като вас. Вие сте дребна благородница в провинциално градче, чийто досегашен начин на живот е обречен на изчезване. Не разговарям с вас, защото искам да съм част от плановете ви, дори не можете да си представите колко незначителна сте за мен. Дойдох само за да ви предупредя. Ние ще превземем този град — и когато го направим, в него няма да има място за хора, които са срещу нас.
Патресен леко пребледня, но когато заговори, гласът й остана спокоен:
— Съмнявам се да е точно така. Ако можехте да превземете града толкова лесно, колкото твърдите, вече да сте го превзели.
— Мъжът ми е човек на честта — заяви Вин. — Ето защо реши да разговаря с Йомен преди атаката. Аз обаче не съм толкова уравновесена.
— Е, аз пък смятам, че…
— Не ме разбрахте, нали? — прекъсна я Вин. — Няма значение какво смятате. Вижте, знам, че жена като вас има влиятелни познанства. От тези хора трябва да сте научили приблизителната численост на нашата армия. Четирийсет хиляди души, двайсет хиляди колоса и пълен контингент аломанти. Плюс двама Мъглородни. Мъжът ми и аз не дойдохме на този бал, за да търсим съюзници, нито да си създаваме врагове. Дойдохме, за да отправим предупреждение. Съветвам ви да го приемете.