И подчерта последните си думи с мощен емоционален Тласък. Нека тези жени осъзнаят, че са изцяло под нейната власт. После се изправи и се отдалечи от масата.
Това, което каза на Патресен, не беше толкова важно — по-важното бе, че видяха Вин да се изправя срещу нея. Сигурен начин да влезе в местната политика и да привлече вниманието на боричкащите се групи. Някои от тях вероятно щяха да са на нейна страна…
Зад гърба й се чу тропане на столове. Вин се обърна малко обезпокоена и видя, че жените около масата се надигат чевръсто и се приближават към нея, зарязвайки доскорошната си водачка сама на масата, намръщена и недоволна.
Вин неволно се напрегна.
— Лейди Венчър — рече една от жените. — Ще ни позволите ли… да ви разведем наоколо?
Вин смръщи вежди.
— Моля ви — побърза да добави жената.
Вин премигна изненадано. Очакваше тези жени да се възмутят от нея, не и да се вслушат в думите й. Повечето от заобиколилите я дами изглеждаха толкова изплашени, сякаш бяха готови да се разбягат при първия признак за опасност. Леко объркана от всичко това, Вин кимна и позволи да я поведат към другите гости.
31.
Рашек се обличал в черно и бяло. Мисля, че е искал да изрази по този начин двойствеността, Съхранението и Гибелта.
Това, разбира се, е лъжа. В края на краищата той е докосвал само една от двете сили — при това съвсем повърхностно.
— Предположенията на лорд Бриз са верни — рече Сейзед, изправен пред малката група. — Доколкото успях да определя, отклоняването на водите към подземния резервоар е било съвсем умишлено. Проектът вероятно е отнел десетилетия. Наложило се е да разширят естествените притоци, за да може водата — която преди това е пълнела реката и каналите горе — да се стича в тази пещера.
— Да, но каква е била целта? — попита Бриз. — Защо е трябвало да полагат толкова големи усилия за преместването на една река?
За трите дни, откакто бяха пристигнали в Ортьо, бяха осъществили това, което ги бе посъветвал Дух, и бяха разположили войниците в сградата на Министерството. Гражданина не знаеше за скривалището под земята, в противен случай щеше да го е опустошил. А това означаваше, че Сейзед и хората му разполагат със сериозно преимущество, в случай че нещата в града се объркат.
Бяха свалили част от мебелите от горните етажи в подземието и ги бяха подредили сред рафтовете, като с помощта на прегради и паравани направиха нещо като „стаи“. Нямаше никакво съмнение, че пещерата е най-сигурното място, ако някой реши да ги нападне. Вярно, тук щяха да са в капан, но с достатъчно припаси можеха да издържат, докато съставят план за бягство.
Сейзед, Бриз, Дух и Алриане седяха в едно от тези помещения сред лавиците с хранителни запаси.
— Причината, поради която лорд Владетеля е създал това подземно езеро, според мен е ясна — заговори Сейзед, обърна се и погледна към езерото. — Водата идва тук по подземна река, напълно пречистена от скалните наноси. Чудесна прясна вода, каквато рядко може да се намери в Последната империя. Без сажди и утайки. Целта й е да поддържа достатъчно голяма група от хора в случай, че възникне бедствие. Ако продължаваше да изпълва каналите отгоре, можеше лесно да се замърси и да навреди на здравето на обитателите.
— Лорд Владетеля е гледал в бъдещето — обади се Дух, който все още носеше своята странна превръзка на очите. Беше отхвърлил всички въпроси и питания за това защо я носи, но Сейзед започваше да подозира, че е свързано с горенето на калай.
— Да — каза Сейзед. — Лорд Владетеля не се е интересувал от това, че подобен проект ще причини финансови неуредици за управата на Ортьо. За него по-важно е било да осигури чиста вода.
— Защо въобще обсъждаме всичко това? — попита Алриане. — Нали открихме водата. Не е ли по-важно, че някакъв маниак управлява този град?
Всички впериха очи в Сейзед. „Аз, за зла участ, командвам…“
— Ще говорим и за това — въздъхна той. — Император Венчър ни възложи задачата да му осигурим подкрепата на този град. Тъй като Гражданина отказва повторна среща с нас, ще трябва да обсъдим някои други възможни действия.
— Този човек трябва да се премахне — заяви Дух. — Трябват ни убийци.
— Боя се, че няма да е толкова лесно, момчето ми — възрази Бриз.
— И защо? — попита Дух. — Справихме се с убийството на лорд Владетеля, защо да не се справим и тук?
— Защото — отвърна Бриз и вдигна пръст — лорд Владетеля беше незаменим. Той беше бог и убийството му бе мощен психологически удар върху неговите поданици.
— Докато Гражданина не е природна сила, а обикновен простосмъртен — човек, който може да бъде заменен — добави Алриане. — Убием ли Куелион, някой от съратниците му ще заеме неговото място.