— А нас ще ни обявят за убийци — заключи Бриз.
— Тогава какво? — попита Дух. — Да го оставим да прави каквото си иска ли?
— Разбира се, че не — заяви Бриз. — Ако искаме да завладеем този град, трябва да подкопаем властта на Гражданина и после да го премахнем. Ще докажем, че цялата тази политическа система е една голяма лъжа — че управлението му е недалновидно. Успеем ли, ще спрем не само него, но и всички, които работят за него. Това е единственият начин да превземем Ортьо, без да се налага да докарваме армията.
— И тъй като негово величество любезно ни остави без каквито и да било войници… — поде Алриане.
— Не съм убеден, че трябва да се действа толкова прибързано — прекъсна я Сейзед. — Може би ако отделим малко повече време, ще успеем да се договорим с този човек.
— Да се договорим с него? — възкликна Дух. — Вие сте тук от цели три дена — не ви ли стигнаха да разберете що за стока е Куелион?
— Вече добих представа — потвърди Сейзед. — Но ако трябва да съм честен, не мисля, че мога да оспоря идеите на този човек.
Възцари се тишина.
— Ще бъдеш ли така добър да обясниш какво имаш предвид, драги? — предложи Бриз, след като отпи от виното.
— Нещата, които говори Гражданина, не са лъжи — рече Сейзед. — Не можем да го виним, че учи хората на това, на което ги учеше и Келсайър. Оцелелия говореше, че благородниците трябва да бъдат избивани — и всички знаем, че не се ограничаваше само с приказки. Говореше за революция и че скаа трябва да участват в управлението.
— Говореше за крайни действия в екстремен момент — уточни Бриз. — Така постъпваш, когато трябва да вдъхнеш кураж на хората. Но дори Келсайър не би стигнал толкова далече.
— Може би — отвърна Сейзед. — Но трябва ли да се изненадваме, че хората се опитват да изградят общество според неговите завети? И какво право имаме да им го отнемем? Как мислите, щеше ли да е доволен, ако имаше начин да узнае, че на трона отново седи благородник?
Бриз и Дух се спогледаха, но никой от двамата не се опита да възрази.
— Исках само да кажа, че не е правилно — рече след малко Дух. — Тези хора твърдят, че познават Келсайър, но въобще не е така. Той не е искал народът да бъде потиснат и унил — искаше да сме свободни и щастливи.
— Така е — потвърди Бриз. — Пък и ние сами избрахме да следваме Елънд Венчър и сега изпълняваме неговата заповед. Империята ни се нуждае от припаси и не можем да позволим добре организирана революционна маса да завладее един от най-важните градове. Трябва да опазим скривалището, но и да защитаваме гражданите на Ортьо. Правим всичко това за всеобщото добро!
Алриане кимна и както винаги Сейзед почувства допира й върху чувствата си.
„За всеобщото добро…“ — помисли той. Знаеше, че Дух е прав. Келсайър не би искал да се изгради подобен строй, при това в негово име. Нещо трябваше да се направи.
— Добре де — рече той. — Какво ще предприемем?
— Нищо — отвърна Бриз. — Необходимо ни е време, за да опознаем настроенията в града. Има ли възможност гражданството да въстане срещу Куелион? Има ли активизиране на криминалния контингент? Корумпирани ли са чиновниците в новото управление? Трябва ни известно време, за да отговорим на тези въпроси, и тогава ще решим как да постъпим.
— Пак казвам да направим това, което би направил Келсайър — рече Дух. — Защо просто не свалим от власт Гражданина, както той постъпи с лорд Владетеля?
— Съмнявам се, че ще се получи — подхвърли Бриз и пак отпи от виното.
— Защо не? — попита Дух.
— По една много проста причина, момчето ми — отвърна Бриз. — Келсайър вече не е сред нас.
Сейзед кимна. Това бе истина, макар че той не вярваше, че някога ще се отърват от наследството му. В известен смисъл битката в този град беше неизбежна. Ако Келсайър имаше някакъв недостатък, то той бе необузданата му ненавист към благородничеството. Мания, която го преследваше до самия край, макар че му бе помогнала да постигне невъзможното. Но Сейзед се страхуваше, че тя би унищожила всеки, когото зарази.
— Имаме предостатъчно време, Бриз — рече той. — Кажи ми, когато смяташ, че сме готови да предприемем следващата стъпка.
Бриз кимна и с това срещата приключи. Сейзед се изправи и въздъхна тихо. Бриз му намигна, сякаш се опитваше да каже: „Няма да е и наполовина толкова трудно, колкото си мислиш“. Сейзед му отвърна с усмивка и за миг усети, че Бриз му праща окуражаваща вълна.
Докосването му бе почти неосезаемо. Бриз нямаше представа за конфликта, бушуващ в душата на Сейзед. Конфликт, далеч надхвърлящ проблемите с Келсайър и Ортьо. Радваше се на малката отсрочка, защото все още го чакаше доста работа с религиите в папката.