Не беше сигурен. По онова време смяташе своите проблеми за по-важни. Но фактът, че Дух бе изказал подобно предположение, го караше да се замисли. Много мъдър начин да се погледне върху нещата от живота. Вместо да му противоречи, Дух бе предложил едно възможно обяснение.
Сейзед беше впечатлен. Зареял поглед над водата, той отново се замисли над думите на Дух. Колкото по-скоро намереше рационалното зрънце в тях, толкова по-бързо — надяваше се — щеше да открие и истината.
32.
Аломантията очевидно е част от Съхранението. Всеки рационален ум би го видял. Защото в случая, с нея се използва взаимосвързана сила. Тя се осигурява от външен източник — от тялото на Съхранителя.
— Елънд, ти ли си това наистина?
Елънд се обърна изненадано. От известно време се разхождаше сред гостите, разменяше по няколко думи с някои и дори срещна неколцина далечни братовчеди. Но гласът зад него бе твърде познат.
— Телдън? — рече той. — Какво правиш тук?
— Аз живея тук, Ел — отвърна Телдън и му подаде ръце. Елънд го гледаше слисано. Не го беше виждал, откакто Къщата му напусна Лутадел, в неспокойните дни след смъртта на лорд Владетеля. Навремето той бе един от най-добрите му приятели.
Далечните братовчеди побързаха да се отдръпнат.
— Смятах, че си в БасМардин, Тел — каза Елънд.
— Не — отвърна Телдън. — Там се настани семейството ми, но аз реших, че е твърде опасно, заради върлуващите колоси. Веднага щом Йомен дойде на власт, се преместих във Фадрекс. Той бързо придоби репутацията на човек, осигуряващ стабилно управление.
Елънд се усмихна. Годините бяха променили приятеля му. Навремето Телдън бе любимец на жените, с модерните си прически и добре ушитите костюми. Не че сегашният Телдън се бе занемарил, но очевидно вече не полагаше толкова усилия да е в крак с модата. Беше едър мъж — висок и плещест, но с напълняването вече не беше тъй привлекателен.
— Елънд — рече Телдън и поклати глава. — Много дълго време отказвах да повярвам, че тъкмо ти си взел властта в Лутадел.
— Нали присъства на коронацията ми!
— Ел, тогава смятах, че са те избрали за марионетка — отвърна Телдън и се почеса по брадичката. — Мислех си… съжалявам. Просто нямах голяма вяра в теб.
Елънд се разсмя.
— И си бил прав, приятелю. От мен излезе ужасен крал.
Телдън очевидно не знаеше какво да отговори на това.
— Но после започнах да наваксвам — продължи Елънд. — След като оправих кашата, която бях забъркал сам.
Гостите на бала се държаха така, сякаш не се е случило нищо. Но макар че се преструваха на незаинтересовани, Елънд знаеше, че го зяпат непрестанно. Огледа се и видя, че Вин стои наблизо, заобиколена от няколко жени. Изглежда, се справяше добре — вписваше се в придворния живот много по-бързо, отколкото бе готов да предположи. Беше грациозна, самоуверена и несъмнено бе център на вниманието.
Но също така беше нащрек — Елънд го виждаше по начина, по който винаги заставаше с гръб към стената. Гореше желязо или стомана и следеше за внезапни движения на метал, които щяха да известят за нападение на Монетомет. Елънд също разпали желязо, като поддържаше и месинг, за да успокои чувствата на присъстващите, да разсее гнева и яда им от неканената му поява. Други аломанти — Бриз, дори Вин — щяха да се затруднят да въздействат на цяла зала. За Елънд, с неговата изключителна сила, усилието бе почти минимално.
Елънд се опита да продължи разговора, но нищо не му идваше наум. Бяха минали четири години, откакто Телдън бе напуснал Лутадел. Преди това той бе един от приятелите, с които Елънд обсъждаше политически теории и говореше с идеализма на младостта за деня, в който ще застанат начело на своите Къщи. Но онези младежки дни — с техните наивни теории — бяха отминали отдавна.
— Значи тук ни е било писано да се срещнем, а? — попита Телдън.
Елънд кимна.
— Нали не смяташ… наистина да нападнеш града? Дошъл си само за да сплашиш Йомен.
— Не — отвърна тихо Елънд. — Ако се наложи, ще го завладея със сила.
Телдън се изчерви.
— Елънд, какво е станало с теб? Къде е човекът, който говореше за права и ред?
— Промени го светът, Телдън — рече Елънд. — Не мога да бъда младежът, който помниш.
— И вместо това стана лорд Владетеля?
Елънд се поколеба. Беше отвикнал да се нахвърлят върху него с обвинения. За миг го обзе страх — щом Телдън задаваше подобни въпроси, може би и самият той трябваше да се безпокои за същото. Може би това бе самата истина.
Ала в него се разгоря един по-силен импулс. Импулс, подхранван от Тиндуил и усъвършенстван в годините на борба за възстановяване на останките от Последната империя.