Выбрать главу

Импулсът да вярва на себе си.

— Не, Телдън — рече той твърдо. — Аз не съм лорд Владетеля. В Лутадел управлява Парламентарен съвет, има и други, в градовете, които присъединих към моята империя. За първи път влизам в град сам, без армията, която оставих зад стените, и това е защото Йомен отне този град от мой съюзник.

— Но ти се провъзгласи за император.

— Защото хората имат нужда от това, Телдън — отвърна Елънд. — Те не искат да се връщат към времето на лорд Владетеля, но същевременно не желаят да живеят в хаос. Успехът на Йомен също го доказва. В продължение на хиляда години те имаха божествен император — сега не е време да остават без водач.

— Искаш да кажеш, че ти си само символ? — попита Телдън и скръсти ръце.

— Не съвсем — отвърна Елънд. — Но може би след време ще се превърна в символ. И двамата знаем, че съм книжник, а не властолюбец.

Телдън се намръщи. Очевидно не му вярваше. Но за своя изненада Елънд установи, че този факт не го безпокои. Нещо в този разговор, начинът, по който изказваше тезата си, го накара да повярва в собствените си сили. Телдън не разбираше — той не бе преживял това, през което бе преминал Елънд. Младият Елънд също не би се съгласил с това, което правеше сега. Частица от него продължаваше да възразява с младежкия си глас дълбоко в душата му и той никога не би го оставил да замлъкне. Но беше време да не му позволява да всява колебания.

Елънд сложи ръка на рамото на приятеля си.

— Всичко е наред, Тел. Отне ми доста години да ви убедя, че лорд Владетеля е ужасен император. Уверен съм, че ще ми трябват поне още толкова, за да ви докажа, че аз съм добър.

Телдън се усмихна.

— Ще ми кажеш, че съм се променил ли? — попита Елънд. — Напоследък го чувам често.

Телдън се разсмя.

— Мисля, че е очевидно. Не е необходимо да ти го казвам.

— Тогава какво?

— Ами… — Телден се поколеба. — Смятах да ти се скарам, че не ме покани на сватбата си. Обиден съм, Ел. Наистина. Докато бяхме приятели, все аз те съветвах за връзките ти с нежния пол, а когато накрая си избра момиче, дори не ми съобщи за сватбата ви!

Елънд се разсмя и проследи погледа на Телдън към Вин. Обзе го гордост. Дори във величавите години на имперска власт не помнеше някоя жена да е привличала толкова много внимание, колкото Вин. И за разлика от Елънд, тя бе дошла на този бал, без да познава никого.

— Чувствам се като горд родител — заговори Телдън и сега той сложи ръка на рамото на Елънд. — Беше време, когато те смятах за безнадежден случай, Ел! Мислех си, че един ден ще влезеш в библиотеката и ще изчезнеш напълно. Че ще те открием след двайсетина години, покрит с прах и заровен в някой философски текст, който препрочиташ за хиляден път. Но ето те тук, женен — при това за такава жена!

— Понякога аз самият не се разбирам — отвърна Елънд. — Нямам никакво логично обяснения защо тя избра точно мен. Просто… се осланям на преценката й.

— Както и да е, уредил си се добре.

Елънд повдигна вежди.

— Май си спомням, че веднъж се опита да ме убеждаваш, че не бива да си губя времето с нея.

Телдън се изчерви.

— Ще трябва да признаеш, че се държеше доста подозрително, когато идваше на онези забави.

— Така е — потвърди Елънд. — Защото е непосредствена, не е като знатните дами… А сега ще те помоля да ме извиниш, трябва да свърша една работа.

— Разбира се, Ел — рече Телдън и се поклони лекичко на Елънд, който се отдалечаваше. Жестът му се стори на Елънд малко странен. Сякаш наистина вече не се познаваха. Макар да споделяха спомени за предишно приятелство.

„Не му казах, че убих Джастис — помисли Елънд, докато прекосяваше помещението, а посетителите се отдръпваха от пътя му. — Дали знае?“

Подсиленият му слух долови развълнувания шепот на присъстващите, които едва сега се досещаха какво възнамерява да направи. Беше предоставил известно време на Йомен да се съвземе от изненадата и сега бе дошъл моментът да се изправи срещу него. Макар че причината за появата му тук донякъде бе да сплаши местните благородници, главната цел бе да разговаря с техния крал.

Йомен наблюдаваше приближаването му от масата на подиума — и за негова чест не проявяваше признаци на уплаха от предстоящата среща. Вечерята му бе останала недокосната. Елънд не почака разрешение да седне на масата, но се забави, докато Йомен махна на неколцина прислужници да разчистят място точно срещу него.

Елънд седна, осланяйки се на Вин да го предупреди за евентуално нападение отзад. Той бе единственият настанен от тази страна на масата и докато сядаше, останалите мъже от страната на краля се надигнаха и се отдалечиха. След миг двамата владетели бяха сами. При друга ситуация сцената навярно щеше да изглежда смешна — двама мъже, седящи един срещу друг на празна и доста широка маса. Бялата покривка и кристалните съдове сияеха ярко, точно както бе прието по времето на лорд Владетеля.