— Обстоятелствата в Лутадел бяха особени, Йомен. Пенрод работеше за нашите врагове и се възкачи на трона, като манипулира Съвета.
— Което може би е заради грешка на твоята система — упорстваше Йомен. — Система измислена от теб само за да измести предишния ред. Хората искат стабилност в управлението, имат нужда от човек, който да ги води. Водач, комуто да вярват, човек с истински авторитет. Само човек, избран от лорд Владетеля, може да има такъв авторитет.
Елънд втренчи поглед в принудителя. Най-неприятното бе, че почти бе съгласен с него. Йомен казваше неща, които би казал Елънд, макар да бяха изкривени през погледа на един принудител.
— Само човек, избран от лорд Владетеля, има право на такъв авторитет… — повтори той намръщено. Това му звучеше познато. — Цитат от Дюртон, нали? „Призив за вяра“?
Йомен кимна.
— Да.
— Предпочитам Галингскю, когато иде реч за божествено право.
Йомен махна подразнено с ръка.
— Галингскю е еретик.
— Това прави ли теориите му невалидни?
— Не — призна Йомен. — Но показва, че му е липсвала способността да убеждава — в противен случай щяха да го екзекутират. Ето кое нарушава валидността на неговите теории. Освен това у обикновения човек няма божествена искра, за каквато говори той.
— Лорд Владетеля е бил обикновен човек, преди да се възкачи на трона — рече Елънд.
— Така е — призна Йомен. — Но лорд Владетеля се е докоснал до божественото в Кладенеца на Възнесението. Това запечатало Отломъка от Безкрая върху него и му дало Правото на решение.
— Вин, жена ми, се докосна до същата тази божественост.
— Не приемам тази история — рече Йомен. — Както е казано, Отломъкът от Безкрая е единствен, случаен и несътворим.
— Не вкарвай Юрдри в темата — рече Елънд и вдигна пръст. — И двамата знаем, че той е по-скоро поет, отколкото философ — странял е от обсъжданията и никога не е бил признат от останалите. Позволи ми поне да се възползвам от правото на възражение и да цитирам Хардрен. Той може да ни осигури далеч по-добра база.
Йомен отвори уста, но се намръщи и преглътна.
— Всичко това е безсмислено. Философските спорове няма да заличат факта, че си разположил цяла армия пред стените на моя град, нито че ти, Елънд Венчър, си лицемер.
Елънд въздъхна. За един кратък миг си бе помислил, че между двамата може да се породи уважение, като между книжници. Но имаше проблем. Елънд виждаше в погледа на Йомен нескрита ненавист. Подозираше, че за това има някаква по-дълбока причина от споменатото лицемерие. В края на краищата Елънд се бе оженил за жената, убила единствения бог на Йомен.
— Йомен — рече той и се наведе напред. — Давам си сметка, че ние с теб имаме различия. Но едно не може да бъде оспорвано — и двамата милеем за народа на тази империя. И двамата сме изучавали с интерес политически теории и очевидно сме се съсредоточавали върху текстовете, в които се говори за доброто у човека като основна причина да му бъде позволено да управлява. Би трябвало да намерим общ език. Ще ти направя едно предложение. Приеми да си крал под моя власт — ще запазиш поста си, с някои леки промени в управлението. Искам от теб достъп до града и неговите ресурси и ще трябва да обсъдим съставянето на парламентарен съвет. Извън това можеш да продължаваш както желаеш — да устройваш балове и да проповядваш за лорд Владетеля. Ще се доверя на преценката ти.
Йомен не отхвърли предложението, но Елънд виждаше и че не смята да го обмисля. Вероятно бе знаел какво ще му каже Елънд.
— Сгреши в едно нещо, Елънд Венчър — рече той.
— И то е?
— Че мога да бъда сплашен, подкупен или убеден.
— Йомен, ти не си глупак. Понякога просто не си заслужава да се биеш. И двамата знаем, че не можеш да ме победиш.
— Това може да се оспори — заяви Йомен. — Но независимо от всичко, не съм от тези, които се плашат. Може би ако не бе довел армията си пред градската порта, бих могъл да видя в твое лице съюзник.
— Излишно е да казвам, че ако пред портите нямаше армия, ти дори не би ме изслушал — отвърна Елънд. — Нали върна всички мои вестоносци, без да ги изслушаш.
Йомен поклати глава.
— Изглеждаш по-разумен, отколкото те смятах, Елънд Венчър, но това не променя фактите. Вече си имаш своя голяма империя. С идването си тук показа колко си арогантен. Защо ти е притрябвала моята страна? Нямаш ли вече достатъчно?
— Първо на първо — отвърна Елънд, — нека ти напомня, че ти открадна това кралство от един мой съюзник. Все някога щях да дойда тук, дори само защото съм обещал на Сет. Но залогът е много по-голям. — Елънд се поколеба, после реши да рискува. — Трябва да зная какво има в твоите подземни складове.