— Намерил го е — отвърна Елънд. — Разбрах по реакцията му, когато го споменах.
— Това също няма да ни спре — усмихна се Вин. — Отиваме на бала, проникваме незабелязано в скривалището, проверяваме какво е оставил там лорд Владетеля, после решаваме как да продължим обсадата.
— Планът ми се струва добър. Стига да накараме Йомен да се вслуша в гласа на разума. Бях толкова близо, Вин. Все още ми се струва, че има малка възможност да го привлечем на наша страна.
— Дано — каза тя.
— Да се надяваме — рече той. — Готова ли си за грандиозното напускане?
Вин се усмихна и кимна. В мига, когато музиката утихна, Елънд се завъртя и я хвърли встрани. Тя се Тласна от металния обков по края на дансинга и излетя над тълпата право към входа. Полите й се развяваха.
Зад гърба й Елънд се обърна към множеството:
— Благодарим ви, че ни позволихте да бъдем част от вашето празненство. Всеки, който иска да напусне града, ще бъде пропуснат през лагера на моята армия.
Вин се приземи и видя, че тълпата се обръща, за да проследи полета на Елънд почти под тавана. Той се присъедини към нея при вратата, двамата минаха спокойно през преддверието и излязоха в нощта.
33.
Хемалургията произхожда от Гибелта. Тя разрушава. Като отнема способности от един човек и ги предава на друг — в ограничено количество, — тя погубва част от силата. Като изпълнява предназначението на Гибелта — да разрушава вселената на по-малки и по-малки парченца — хемалургията дарява големи възможности, но срещу висока цена.
Хората вероятно щяха да обиждат ТенСуун, може би дори да го замерят с камъни или да го обсипват с проклятия, докато минава покрай тях. Кандра бяха твърде дисциплинирани за подобни прояви, но ТенСуун усещаше презрението им, докато гледаха как го извеждат от клетката и го водят в Палатата на Завета за нова присъда. Стотици очи се впиваха в него, очи върху тела от стомана, стъкло, камък и дърво — за разлика от възрастните, младите кандра се увличаха по екстремните форми.
Погледи, които обвиняваха.
Преди процеса тълпата бе любопитна — може би дори изплашена. Това се бе променило: времето, прекарано от ТенСуун в изложената на показ клетка, бе оказало своето въздействие. Второто поколение бе успяло да популяризира неговото безчестие и дори онези кандра, които преди проявяваха симпатии, сега го гледаха с отвращение. В хилядагодишната история на кандра не бе имало престъпник като ТенСуун.
Той понасяше втренчените погледи и презрението с вдигната глава. Струваше му се странно колко естествено се чувства в кучешкото тяло. Беше прекарал само година в него, но сега, когато отново прие тази форма — след като се освободи от мършавия гол човешки торс, — имаше усещането, че се завръща у дома дори повече, отколкото когато наистина се прибра в Родината преди една година.
И така, това, което трябваше да бъде унижение за него, се превърна в триумф. Надеждата бе малка, но ето, че бе успял да надхитри Второто поколение. В торбата имаше дори козина и нокти — събрани заедно с останалите части от трупа, след като бяха тикнали ТенСуун в затвора преди година.
Добре познатото тяло му вдъхваше чувството за сила. Това бе тялото, което бе получил от Вин. Тя беше Героят на времето. ТенСуун бе сигурен в това.
Защото в противен случай бе на път да направи много голяма грешка.
Стражите го отведоха в Палатата на Завета. Този път имаше твърде много зрители, за да се поберат в залата, и затова Вторите бяха наредили всички по-млади от Седмо поколение да чакат отвън. Докато водеха ТенСуун към леко издигнатия метален диск, всички мълчаха. Широката врата бе оставена отворена, за да могат младите кандра отвън да чуват.
ТенСуун се качи на платформата и вдигна глава. Сенките на Първото поколение помръдваха горе, всяка в отделна ниша, озарени от синкаво сияние.
КанПаар застана зад аналоя. Очевидно беше доволен. Вторите бяха сигурни, че триумфът им е пълен — всички щяха да видят каква е участта на тези, които не изпълняват заповедите на Второто поколение, и никой никога нямаше да го забрави. ТенСуун клекна, а пазачите му, две кандри с проблясваща на раменете им Благодат на Силата, застанаха от двете му страни. Държаха големи чукове.
— ТенСуун от Третото поколение — каза високо КанПаар. — Готов ли си да чуеш присъдата си?
— Няма да има присъда — отвърна ТенСуун. Говореше малко завалено заради кучешката уста, но достатъчно ясно, за да го разберат.
— Няма да има присъда? — повтори учудено КанПаар. — Нима си решил да се отречеш от деянията, заради които беше прокълнат?
— Дойдох да предоставя информация, не да бъда съден.