— Аз…
— Не говоря на теб, КанПаар — продължи ТенСуун и вдигна глава. — Обръщам се към тях.
— Те чуха думите ти, Трети — тросна се КанПаар. — Овладей се! Няма да ти позволя да превърнеш този процес във фарс, както направи преди.
ТенСуун се засмя. Само кандра би нарекла един толкова премерен спор „фарс“. Но ТенСуун не сваляше поглед от нишите на Първите.
— А сега — продължи КанПаар, — ние…
— Ей, вие! — извика ТенСуун, като го прекъсна отново. — Първото поколение! Колко дълго смятате да седите в удобните си ниши и да се преструвате, че светът над нас не съществува? Мислите си, че ако игнорирате проблемите, те няма да ви засегнат? Или пък вече не вярвате в собствените си учения? Дните на мъглите настъпиха! Вече валят нескончаеми саждопади! Земята се тресе и подскача. Можете да ме осъдите, но не можете да се направите, че не съществувам! Светът скоро ще загине! Ако искате хората — във всички техни форми — да оцелеят, трябва да действате! Трябва да сте готови! Защото съвсем скоро ще се наложи да заповядате на своя народ да приеме Развръзката!
Възцари се тишина. Няколко сенки горе помръднаха сякаш от неудобство — макар че кандра по принцип не реагираха по този начин. Бяха твърде дисциплинирани.
Сетне един глас — мек, дрезгав и много уморен — произнесе:
— Продължавай, КанПаар.
Това бе толкова неочаквано, че някои от присъстващите зяпнаха от изненада. Първото поколение никога не се изказваха в присъствието на по-нисшестоящи. ТенСуун обаче не изпитваше страхопочитание пред тях. Беше ги виждал неведнъж, бе разговарял с тях, преди да израснат до върховната си позиция и да разговарят само с Вторите. Не, той не се плашеше от тях. Но беше разочарован.
— Сгреших, като повярвах във вас — каза той по-скоро на себе си. — Не биваше да се връщам.
— ТенСуун от Третото поколение! — провикна се КанПаар и го посочи обвинително: кристалното му Истинско тяло хвърляше отблясъци. — Ти си осъден на ритуално затваряне в ЧанГаар! Преди това ще бъдеш бит, докато бъдат натрошени всичките ти кости, след което ще те зазидат в шахта с един-единствен отвор, от който да отделяш изпражненията си. Ще останеш там десет поколения! След това ще бъдеш екзекутиран чрез гладна смърт! Знай, че най-големият ти грях е твоето непослушание. Ако не беше отхвърлил мъдростта и мнението на този съвет, никога не би сметнал за правилно да престъпиш Първия договор. Заради теб бе изложен на опасност Заветът, както и животът на всички кандри от всички поколения!
КанПаар млъкна, сякаш за да позволи на думите му да достигнат и до най-далечното кътче. Изглежда, очакваше някаква реакция от ТенСуун, но тя не последва. Накрая той даде знак на стражите до ТенСуун, които държаха тежките чукове.
— Знаеш ли, КанПаар — обади се ТенСуун едва сега, — докато носех това тяло преди година, научих някои важни неща.
КанПаар махна отново. Стражите вдигнаха чуковете.
— Ето например едно нещо, което все не намирах време да обмисля — продължи ТенСуун. — Хората не са създадени да развиват висока скорост. Но кучетата са.
Чуковете се стовариха.
ТенСуун скочи напред.
Мощните задни крака го изстреляха внезапно. ТенСуун беше член на Третото поколение. Никой не бе изяждал и асимилирал тела повече от него и той знаеше как да подрежда мускулните групи в тялото си. Освен това бе прекарал цяла година в кожата на овчарка, упражнявайки се заедно със своята Мъглородна господарка. Беше преминал курс на обучение при една от най-талантливите аломантки, които светът бе познавал.
Това, комбинирано с уменията му да изгражда скелетни конструкции, означаваше, че когато скача, ТенСуун скача. Стражите извикаха изненадано, когато пленникът внезапно се озова на десетина крачки от тях. Той се приземи върху четирите си лапи, но не се насочи към вратата, както биха очаквали.
Вместо това се хвърли върху КанПаар. Първенецът на Вторите извика уплашено и размаха безпомощните си ръце, когато тежкото кучешко туловище се стовари върху него и го събори на каменния под. ТенСуун чу остър пукот, когато тънките кости на КанПаар започнаха да се трошат. От устата на обвинителя се изтръгна съвсем неприсъщ за една кандра писък.
„Така му се пада — помисли ТенСуун, докато си пробиваше път през редицата на Вторите и събаряше още тела. — Ама наистина, що за глупак би избрал Истинско тяло от кристал?“
Повечето кандри не знаеха как да реагират. Други — особено по-младите — имаха известен опит от преживяното при изпълнение на Договори в човешко обкръжение и се пръснаха, като оставиха по-възрастните си другари да седят сащисани по пейките. ТенСуун се шмугна между тях и хукна към вратата. Стражите на подиума — тези, които трябваше да му натрошат костите — се втурнаха към КанПаар — вроденото им чувство за дълг надделя над импулса да преследват беглеца. Освен това вероятно бяха видели, че тълпата запречва изхода, и предполагаха, че ТенСуун ще бъде спрян там.