Отвътре къщата изглеждаше много по-приятна, отколкото можеше да се съди по външния й вид. Марш повдигна вежди, докато оглеждаше стаята със стоманените си очи. Заради начина, по който функционираше зрителната му система, той не можеше да различава цветове, но познаваше достатъчно добре способностите си и не се съмняваше, че стига да поиска, би могъл да види и тях. Аломантичните линии от металните предмети в къщата бяха наистина зрелищна гледка.
За Марш тази къща бе девствена белота и сияйни сфери от ярки цветове. Той разпали пютриум, за да подсили физическите си способности, и закрачи с лекота, каквато иначе не би могъл да постигне. Уби още двама прислужници, докато оглеждаше първия етаж, и след това се отправи към горния.
Намери мъжа, когото търсеше, в една от стаите. Гологлав, със скъп костюм. С кръгло лице и малки мустачки. Хъркаше, а в краката му имаше празна бутилка от алкохол. Марш го изгледа с неудоволствие.
— Изминах толкова път, за да те намеря. А когато най-сетне те открих, ти си се напил до припадък!
Мъжът, разбира се, никога не бе виждал Марш. Това обаче не попречи на Марш да се подразни, че няма да може да зърне на лицето му ужаса, когато разбере, че в къщата му е влязъл инквизитор. Щеше да му липсва страхът, очакването на смъртта. За миг се изкуши да почака, докато мъжът изтрезнее, за да може да извърши убийството подобаващо.
Но Гибелта не би му позволила. Марш въздъхна от тази очевидна несправедливост, повали похъркващия мъж на земята и заби в сърцето му бронзов клин. Не беше голям като инквизиторските клинове, но това не му пречеше да убива. Марш го извади с рязко дръпване от сърцето на някогашния благородник и кръвта му бликна по пода.
Благородникът — Марш дори не му знаеше името — бе използвал наскоро аломантия. Бе Задимител — Мъглив, който умее да създава медни облаци — и тъкмо с това бе привлякъл вниманието на Гибелта. За нея той бе само поредният източник на важен ресурс.
Ето защо бе дошъл Марш — за да извлече силата на мъжа и да я съхрани в бронзовия клин. Операция, която при други обстоятелства би оценил като прахосничество. Хемалургията — особено аломантичното насищане — бе много по-ефективна, когато забиваш клин през сърцето на жертвата право в намиращия се под или зад нея приемник. По такъв начин се губеха съвсем малко аломантични ресурси. А когато действаше по този начин — убиваше аломант, за да зареди клина, а после го отнасяше другаде, — крайният приемник щеше да получи много по-малко сила.
Както и да е, той нямаше право на мнение. Поклати глава, докато прекрачваше трупа на убитата прислужница на вратата, после тръгна през занемарената градина. Никой не го спря, никой дори не го погледна и той с изненада забеляза, че няколко скаа дори са коленичили на земята.
— Моля ви, ваша чест — извика един, докато Марш го подминаваше. — Моля ви, пратете отново принудителите при нас. Обещаваме този път да им служим по-добре.
— Изгубихте тази възможност — отвърна Марш, загледан към мъжете иззад шиповете си.
— Ние вярваме в лорд Владетеля — продължи мъжът. — Той ни хранеше. Моля ви. Семействата ни гладуват.
— Какво пък — отвърна Марш. — Няма да се наложи още дълго да се безпокоите за това.
Мъжете останаха приведени, объркани от думите му. Той не ги уби, макар че част от него го искаше. За съжаление Гибелта държеше да свърши това лично.
Марш излезе от града и тръгна през полето. След около час спря, обърна се и погледна към градчето и саждивия кратер зад него.
В този момент левият склон на планината изригна облаци прах, сажди и скали. Земята се разтърси и звуковата вълна едва не събори Марш. От зейналия отвор бликна кипяща лава и се застича към малкото езеро и градчето на брега.
Марш поклати глава. Да. Храната съвсем не беше най-важният проблем на това градче. Тези хора трябваше сериозно да помислят за приоритетите си.
35.
Хемалургията е сила, за която бих искал да знам колкото се може по-малко. За Гибелта силата трябва да има необичайно висока цена — използването й трябва да е при мамливо и същевременно да сее разруха и хаос в процеса на приложение.
На теория хемалургията е съвсем просто изкуство. Паразитно. Без наличието на други хора, от които да се крадат способности, хемалургията би била безполезна.
— Ще се справиш ли? — попита Дух.
Бриз извърна глава от озарената фасада на кръчмата и повдигна вежди. Дух го бе довел — заедно с неколцина от войниците на Горадел, облечени с цивилни дрехи — при едно от най-големите и известни увеселителни заведения. Отвътре се чуваха гласове.